Уилям Уортън - Илюзии

Нищо чудно да се окаже, че няма да успея да подкарам старата барака за пътуването до Невер. Акумулаторът май е изтощен. Когато поглеждам през прозрачната му кутия, забелязвам върху цинковите пластини белезникави напластявания. Може би ако го разклатя, във вътрешността му ще се образува миниатюрна снежна буря като в стъклените играчки, които толкова харесвах в детството си.

За всеки случай докарах тук уреда за зареждане на акумулатори. Имам горчив опит от сцената, която от време на време разиграваме в ранните утрини по парижките улици. Ние с Бен с херкулесови усилия бутаме колата, а Лорета е на волана; тя включва на скорост, но двигателят издава кашлящ звук и отказва да се запали. В крайна сметка съпругата и синът ми грабват чантата с учебниците и изпаднали в истерия, хукват към метрото, а аз свалям изтощения акумулатор, пъхтейки се изкачвам с него до нашия апартамент, където го зареждам. През двата часа, необходими за тази процедура, времето поомеква, отново поставям акумулатора и успявам да стигна в колежа навреме за часовете ми, които започват в десет. По принцип Лорета и Бен пътуват с колата, а аз вземам метрото.

Бързо навличам дрехите, които още снощи поставих на стола до леглото. Слагам си ръкавиците и шапката, проверявам дали не съм забравил фенерчето и през отвора в пода се спускам в избата, наподобяваща гробница от гранит. Огромният мелничен механизъм безмълвно и някак застрашително се мержелее в почти непрогледния мрак. Вдигам резето, отварям вратата, изкачвам няколкото каменни стъпала и леденият вятър ме блъсва в лицето. Улицата вече е заснежена; бялата покривка е десетина сантиметра дълбока, не се виждат никакви следи. Висулки са окичили стрехата на хамбара, който използваме като гараж. Около колата ни, като почетен ескорт, са разхвърляни останките от поне шест мотоциклета — свидетелства на пристрастията на Майк, като се започне с първата му петдесеткубикова машина, която се стартираше с педал, и се стигне до сегашната му любов — мощна „Ямаха“. Ръждясалите, потънали в прах части от мотоциклета сякаш са свидетелство за преминаването на един мъж от пубертета в по-зряла възраст.

Качвам се в колата и преди да завъртя ключа, проверявам дали фаровете и отоплителната система са изключени. Издърпвам смукача почти до край и бавно натискам два пъти съединителя, дословно следвайки указанията на човека, от когото купих колата, някой си господин Даймант.

Сетне завъртам ключа. Стартерът весело запява: „Тръгваме! Тръгваме! Тръгваме!“. Двигателят остава глух като пън (вероятно би трябвало да се каже „глух като парче чугун“), не чува веселия напев, не реагира.

Завъртам обратно ключа и си казвам, че трябва да изчакам, макар постепенно да ме обземат паника и отчаяние. Опитвам отново. Отново зазвучава бодрото „Тръгваме! Тръгваме!“. Ала двигателят не благоволява да го чуе.

Натискам съединителя до дупка, противно на изричните указания на господин Даймант.

Стартерът очевидно отказва всякакви взаимоотношения с двигателя и води свободно, макар и безсмислено самостоятелно съществуване. Или пък двигателят категорично отказва да се задейства именно от този глупав стартер. Постепенно напевът се променя от „Тръгваме!“ на „Не успявам да се справя“, после зазвучава „Не мога да се справя“, докато накрая се чува „Предавам се“ и в бодрия глас се промъкват нотки на умора и на разочарование, все едно принадлежи на олюляващ се пияница или на човек, отблъснат от любимата.

И на мен ми идва да се откажа, но същевременно трескаво размишлявам. Разполагам с около час да заредя акумулатора. Имам съединителни кабели. Може пък да изчакам, докато стане съседът Филип и да ги свържа към неговия акумулатор.

Завъртам ключа за последен път и двигателят смутено се покашля и а-ха да се включи, задавя се и отново настъпва тишина.

Изчаквам цели две минути в мрака, отправяйки към Всевишния нескопосната си езическа молитва, а към съдбата най-нецензурни ругатни, докато най-сетне се опитвам да умилостивя двигателя. Обещавам, че ще му сменям маслото по-рано от задължителния пробег; че ще поставя масло, подходящо за зимни условия, че може би дори ще ремонтирам трансмисията.

Е, с последното май се поизсилих — ремонтът ще струва повече от самата кола. За миг се опитвам да прогоня съблазнителната и ужасно примамлива идея; ще закарам тази таратайка на автомобилното гробище и ще си купя нова кола. Всъщност вече обмислям няколко възможности.