Уилям Сароян - Хари

Това момче бе световен рекордьор. Всичко, до което се докоснеше, се превръщаше в пари и на четиринайсет години имаше в банката „Вели“ влог, надхвърлящ шестстотин долара. Тези пари бе спечелил сам. Той просто бе роден да продава разни неща. Беше осем-деветгодишен, когато звънеше по вратите и предлагаше на домакините красиви цветни картички с лика на Исус Христос и различни светци, отпечатани от „Новълти Манюфакчъринг Къмпани“ в Толидо, Охайо — по петнайсет цента едната, четири за половин долар. „Мадам — казваше той на тази крехка възраст, — това е Исус. Вижте. Нали картинката е чудесна? Струва само петнайсет цента. А това, струва ми се, е апостол Павел. Или Мойсей. Знаете ги, нали? От Библията.“

Всеки дом, дори и по съседните енории, беше пълен с такива картички и в не една къща те си стоят и до днес. Оттук можете да съдите колко голямо бе неговото влияние.

По-късно той започна да събира абонаменти за списание „Истински случки“. Заставаше пред главния вход, разгръщаше броя от списанието и показваше картинките. „Тази дама — казваше той, омъжена за човек трийсет години по-стар от нея, се влюбва в шестнайсетгодишния му син. Какво бихте сторили вие на нейно място, госпожо? Прочетете как е постъпила тази дама. Всички истории са истински, по петнайсет разказа всеки месец. Романтика, мистерии, страсти, диви желания — всичко от игла до конец. Печатат се също и съновници. Те обясняват значението на вашите сънища, когато ви чака път или ще получите пари, посочват за кого ще се омъжите, изобщо дават най-сериозно и научно тълкувание. Разкриват се и тайните на красотата — как да изглеждате млада цял живот.“

За по-малко от два месеца бе накарал около четирийсет омъжени жени да се абонират за списанието. И може би вината не бе негова, но скоро почнаха да стават доста необичайни неща. Две-три съпруги си намериха тайни любовници и бяха разкрити от съпрузите си, които ги набиха и ги изхвърлиха от дома, пет-шест други дами писаха да им изпратят грим за очи, шампоани, кремове и други подобни неща. Цялата околност взе да става леко неморална. Всички дами си червяха устните, пудреха се, носеха копринени чорапи и прилепнали пуловери.

Като поотрасна малко, Хари почна да изкупува коли на старо — Форд, Максуел, Саксън, Шевролет и разни малолитражни автомобили. Купуваше ги по пет-шест наведнъж, за да му излязат по-евтино, едната по петнайсет или двайсет долара. След малък ремонт ги боядисваше в червено, синьо или друг ярък цвят и ги продаваше на гимназисти три-четири пъти по-скъпо, отколкото му струваха. Той наводни града с червени, сини и зелени употребявани автомобили и цялата околност гъмжеше от гимназисти, които вечер и в неделя следобед извеждаха своите момичета извън града. Надали някой се досещаше какво означава това. Във всеки случай бе много удобно за момчетата, само че мнозина от тях бяха принудени да се оженят дълго преди да са си намерили работа, а се случиха и цял куп други неща, и то все лоши. Няколко момичета родиха бебета, без да знаят кой е другият родител, тъй като бяха замесени по две-три момчета със стари автомобили. Но въпреки това, по един или друг начин повечето от тях си намериха съпрузи.

Самият Хари бе твърде зает, за да обръща внимание на другия пол. Едничкото, от което се интересуваше, бе и занапред да печели пари. Когато стана седемнайсетгодишен, вече бе натрупал цяло състояние и минаваше за един от най-елегантните младежи в града. Купуваше си дрехи по цените на едро, защото не можеше и да помисли, че някой може да го надхитри. Ако етикетът показваше „двайсет и седем и петдесет“, Хари предлагаше на търговеца дванайсет долара.

— На мен ли ще ми разправяш? — казваше той. — Знам аз колко струва този боклук. От дванайсет долара имаш чиста печалба два долара и петдесет цента, а това е предостатъчно за всеки. Ако щеш!

Обикновено си купуваше костюмите по петнайсет долара единия, включително поправките. Пазареше се по цял час, докато смъкне цената. Ако сакото бе съвършено изрядно и продавачът му го кажеше, Хари решаваше, че са го взели за балама и настояваше, че ръкавите са прекалено дълги или е тясно в раменете. Единствената причина, поради която търговците изобщо го търпяха, бе неговата репутация на елегантен мъж — да му продадат костюм означаваше да си осигурят чудесна безплатна реклама. Това привличаше в магазина мнозина младоци, които щяха да купят костюмите си на редовната цена.