Уилям Уортън - Татко

Подпъхвам завивките под него, скръствам ръцете му над гърдите. Поставил съм мушама за маса под чаршафа; не знам какво да правя с електрическото одеяло. Ако уринира през нощта, може ли да се убие, като направи късо съединение?

Махам електрическото одеяло и го покривам с две обикновени одеяла от кедровата ракла. Давам му обичайните лекарства, като добавям пет милиграма от маминия валиум. Казвам „лека нощ“ и се моля наистина да е лека.

Обличам си пижамата в страничната стая и отивам във всекидневната. Търся нещо за четене; единственото, което намирам, е онзи противен вестник на Хърст „Херълд Игзаминър“. Приготвям си лека вечеря, отпускам се в люлеещия се стол и изчитам няколко статии за убийства, изнасилвания и комунистически заговори за разрушаване на американския морал. Половин час по-късно отивам да видя как е татко. Внимателно надзъртам през леко открехнатата врата, като се опитвам да не вдигам шум. Няма го!

Не мога да повярвам на очите си. Отварям широко вратата и светвам. Леглото е празно! Стаята е празна! Втурвам се по коридора и поглеждам в банята. Никой! Поглеждам в средната стая, но и там го няма. Изчезнал е! Спирам се за миг и се опитвам да дишам спокойно. Поглеждам в кухнята, връщам се във всекидневната.

Не знам какво ме кара да погледна накрая под леглото — и го намирам там. Не спи. Лежи и тихичко стене. Би трябвало да го чуя, когато влязох първия път в стаята, но тогава бях оглушал от напрежение. Той стене и се опитва да се обърне по корем. Легнал е настрана, пружината на леглото притиска рамото му и той не може да се обърне.

Опитвам се да го хвана за краката, но той рита. Не мога да го обърна по гръб, защото е заклещен. Опитвам се да го тегля за ръката, но той започва да стене по-високо. Самият аз се заклещвам там, отдолу; усещам, че ме обхваща клаустрофобия. Измъквам се някак си, отдъхвам и започвам отново.

Страх ме е да издърпам леглото — може да го притисна под него. Опитвам се да повдигна единия край, задържам го така известно време, като се надявам, че той ще се обърне по корем. Но когато внимателно отпускам леглото, оказва се, че татко се е обърнал настрани и е притиснат здраво от пружината. Стене по-високо и пъшка от болка. Бързо вдигам леглото.

— Обърни се, татко, обърни се! — крещя аз и отново пускам леглото. Стенанията му преминават в писъци. Боя се, че ще го смачкам. Повдигам леглото. В крайно неудобна позиция съм, имам дископатия и не знам колко дълго ще да издържа.

Придърпвам с крак един стол към себе си и отпускам леглото върху него. Облян съм в пот и цялото ми тяло трепери. Сядам на пода, за да се поуспокоя.

Поглеждам: той лежи свит там долу, но леглото вече не е върху раменете му. Не мога да разбера дали спи, но поне вече не стене. Мисля си дали да не изтегля покривките от леглото, да го увия с тях и да го оставя там. Ако е заспал, в никакъв случай не искам да го будя. Тази стая е топла, а килимът е дебел.

Но той отново започва да стене. Събличам горната част на спортния екип, който ползвам като пижама — тя е мокра от пот. Уверявам се, че леглото е здраво закрепено върху стола. За всеки случай поставям още един стол. Такъв кошмар ще бъде, ако и двамата се хванем като капан там. Започвам да пълзя към него.

Примъквам се откъм гърба му. Обвивам с ръце кръста му и започвам да го тегля назад. Измествам се с няколко сантиметра, изтеглям го до себе си, непрекъснато наблюдавам столовете. Той не се съпротивлява, само стене и все повече се свива. Страхувам се, че го тегля твърде рязко; той изглежда толкова крехък, бих могъл да го пречупя. Координацията на движенията му е напълно изчезнала; лесно би могъл да изкриви ръка или крак, без да разбера това. След десетминутна борба най-сетне се измъкваме изпод леглото. Той е все още свит. Очите му са затворени, стиснати с все сила.

И двамата сме на ивици от мръсотия и прах. Майка ми може да е една от най-големите чистници в света, но никой не бърше пружината под легло — във всеки случай не и след като е станал на седемдесет години.

Събличам пижамата на татко, като с мъка я изтеглям от стиснатите му юмруци. Отдръпвам столовете изпод леглото и го връщам на пода. Повдигам ръцете на татко; той започва да се отпуска. Успявам да го отведа в банята.

Изтърквам го с гъба и грижливо го изкъпвам. Завеждам го обратно в спалнята и го слагам да седне на ръба на леглото. Сега очите му са напълно отворени, зениците му са стеснени; наблюдава ме внимателно. Вземам друга пижама, успявам да се преборя с него и да му я облека. Като че ли обличам огромно бебе.