Уилям Уортън - Татко

От това, че тя казва „кучка“, разбирам какво ужасно преживяване е било за нея случилото се.

Джоан успява да се овладее някак си и ние държим майка там още три дни. Отказва да се върне при „хипи“ психиатъра и когато той звъни, му тряска телефона.

Не можем да я държим дълго далеч от къщи. Сега твърди, че ако продължава да стои там, където не е желана и обичана, това ще я убие; предпочита да умре в собствения си дом. Заяви, че си е изплакала сълзите и сега очите й се изсушават. Джоан я заведе на очен лекар, защото мама се кълне, че ще ослепее. Той й дал капки и уверил сестра ми, че й няма нищо, но капките няма да й навредят. Сега тя постоянно прекъсва монолозите си, за да капне капки в очите си.

Прибирам я на следващия ден. Раните на татко от залежаването му са заздравели и сега той спи в задната спалня на мама. Тя казва, че след като и без това не я оставя на мира, няма причина да не спят заедно. Мисля си, че бедният човек заслужава малко утеха.

Опитвам се да им създам чувството, че са отново самостоятелни. Спя в спалнята откъм градината. Трябва да намеря начин да се измъкна и да си замина.

През следващата седмица мама определено се държи добре, поне пред мен. Татко с удоволствие се опитва да възстанови формата си. Сутрин започва да прави упражнения заедно с нея. Дори и след двата си сърдечни удара тя беше продължила с нейните „седни-стани“, ходене напред-назад и другите упражнения, които упорито прави през последните четирийсет години.

Дразни се, че татко започва да прави тези упражнения с неговия костюм за тичане за здраве и от опита му да имитира всяко нейно движение. Едва свършва с две сядания-ставания и започва с „лицевите си опори за възрастен човек“. Приема неспособността си да ги изпълнява добре като най-смешното нещо на света.

Докато прави упражненията си, аз приготвям закуската. Татко настоява да се присъединя към тях, но се боя, че това ще бъде твърде много. От девет до девет и половина всекидневната изглежда като гимнастически салон за възрастни хора. Мама отказва да бяга за здраве. Сега татко обикаля не само вътрешния двор, но и в задната градина. Тя заявява, че ще го напусне, ако започне да тича по улицата.

На седмия ден от връщането си вкъщи мама ме тегли в задната стая. Започва да плаче и ми заявява, че не може да продължава така повече.

— Опитах всичко, Джаки. Не искам да създавам неприятности, но знам, че ще получа още един удар, ако нещата продължават така.

Страхува се да остане сама с татко. Тревожи се от щурите му песни, от цветята му, от упражненията му, от бягането му за здраве, от опитите му да готви, от миниатюрното игрище за голф, от слънчевия часовник и дори от новата хранилка за птици.

— А сега виждаш, че започна да танцува във всекидневната на музиката от радиото. Той не е добре с главата, Джаки!

Трябва да призная, че когато танцува, облечен в един от странните си костюми и с тази брада, татко изглежда като сатир, слязъл направо от картина на Рубенс. Всеки път мама изпада в паника. Притиска ръце към устата си и гледа с уплашени очи. Той си въобразява, че тя е възхитена от изпълнението му. Напомня ми някои от онези хора, които танцуват, когато са пияни. Така е: татко е пиян, пиян от живота.

Майка настоява, че това е доказателство, още едно доказателство, за неговата ненормалност.

— Нито един човек на тази възраст не танцува сам; това не е естествено.

Премълчавам, въпреки че много ми се иска да й напомня колко се възхищава от стария Лорънс Уелк, когато той прави съвсем същото. Изслушвам я.

— Какво можем да направим, мамо? Искаш ли да живеете в отделни къщи? Вероятно ще можем да дадем под наем тази и с парите да наемем два малки апартамента. Не знам какво друго мога да предложа. Татко си е съвсем нормален; той просто се наслаждава на живота. Най-добрият специалист в тази област се занимава с него. Татко само се опитва да вземе максималното от малкото време, което му остава.

Трябваше да спра дотук.

— Честна дума, мамо, понякога си мисля, че като вдигаш такъв голям шум за нищо, ти се държиш налудничаво.

Това я кара да подскочи.

— Как, аз луда ? Ти си с брада, живееш в Европа и държиш внуците ми далеч от мен. Знам, че обичаш баща си повече от мен и не те обвинявам; аз никога не съм била създадена да бъда майка, винаги съм правила грешки, колкото и да съм се старала да върша нещата, както трябва.

Плаче. Не ми позволява да се приближа до нея, непрекъснато ме отблъсква.