Уилям Уортън - Татко

Всяка част от гробището има название: „Сектор на непорочното зачатие“, „Сектор на светците“, „Сектор на възкресението“, „Сектор на разпъването на кръст“ и т.н. Джоан води преговорите.

— Искаме парцел с изглед към Палм.

Дамата навлиза в работата си с пълна пара. Претенции за изглед от гробищен парцел? Същото трябва да е било искано и преди — тя демонстрира добра географска ориентираност по отношение на изгледите от гробището. Прехвърля папките и посочва няколко незачеркнати с кръстче парцела.

— Това тук е Секторът на възкресението. Палм е в тази посока. — Посочва на картата. — Можете да огледате някъде тук.

Прави кръг с молива си, без да докосва картата.

— Мисля, че ще намерите това, което искате. Това е малка височина с отличен дренаж. Има няколко свободни парцела в средата, тук, в границите на определената от вас цена, тъй като са относително трудно достъпни.

Посочва неправилен кръг с точка в центъра.

— Това тук е дърво. Четирите гроба около него са малко по-скъпи.

Прави справка със схема.

— Има един свободен парцел под дървото — цената му е шестстотин и петдесет долара вместо петстотин и петдесет; ще го намерите лесно, дървото ще ви ориентира.

Вземаме номерата и тръгваме на оглед. Цялото гробище е пресечено с лъкатушещи пътища с много завои, но дамата ни даде карта, за да не се заблудим. Въртенето на волана наляво и надясно по пътищата в това гробище ми напомни карането на коли-играчки в парковете за забавление. Бели стрелки насочват към различните сектори и ние намираме Сектора на възкресението без затруднение. Паркирам колата, излизаме и определяме местонахождението на отбелязания с кръстче парцел покрай пътя. Вървим надолу през гробовете.

Когато бяхме деца, забраната да се върви върху гробовете имаше голяма тежест и значение, но тук човек е повече или по-малко принуден да прави това. Гробовете са така нагъсто, близо един до друг, без надгробни камъни, че не е ясно дали стъпваш върху гроб или не.

Намираме парцелите, които ни бяха посочени, включително и онзи под дървото. То се оказа младо тропическо дърво с красиви яркочервени цветове на кичури, и това реши избора ни. Татко винаги е обичал този вид дървета в Калифорния. Ще изръсим сто долара в повече и няма да казваме на майка. Сядаме под дървото, оглеждаме се, опитваме се да видим къщата на родителите си оттук.

— Трябваше да си донесем кошница за пикник тук, Джоан. Това е гробище, което мога да посещавам по всяко време. Чудя се дали ще разрешат някой от нас да вдигне малка палатка тук и да престои като на къмпинг някой и друг ден? В края на краищата това е наша собственост, как могат да ни спрат?

— Джак, да не си посмял да споменеш тази щура идея на което и да било от децата; те ще го направят, без да им мигне окото.

Отново избухваме в плач.

Когато идваме на себе си, се връщаме в канцеларията. Нашата дама ни вижда и повежда към кабинката. Това ми напомня времето, когато двамата с Врон купувахме първата си кола в „Сентръл Шевролет“ в Лос Анджелис. Сключвахме договорите в кабинки като тази. Почти съм в очакване да се заговори за сделки и възможни покупко-продажби.

Съобщаваме на дамата, че ще купим парцела под дървото. Тя изпада в луд ентусиазъм — човек може да си помисли, че тя ще бъде погребана там. Казваме й, че парцелът е за двама души. Пита ни дали искаме плоча. Решаваме да купим една за седемдесет и пет долара. Даваме имената на мама и татко. Искаме първо да се издълбае името на татко заедно с датите на раждането и на смъртта. Толкова е трагично да се постави годината на смъртта на надгробна плоча, когато е само началото на април… Под името на мама искаме да се издълбае само годината на раждане.

Дамата ни пита дали искаме поставка за цветя. Двайсет долара още. То представлява нещо като метална ваза, поставена в земята, в която се слагат цветя. Настоявам да монтират една; Джоан мисли, че откачам, но отстъпва. Оставяме в гробището общо седемстотин и петдесет долара. По всичко изглежда, че погребението ще струва някъде около две хиляди. Заслужава си да бъдеш жив.

Навън, в колата, Джоан иска да знае защо съм купил металната ваза.

— Бога ми, Джак, можем да донесем градинска лопатка, да изкопаем малка дупка и да сложим цветята там. Мама никога няма да отиде до този гроб — никога не е ходила на гроба на родителите си, да не говорим за сестрите й. Тя се страхува от гробища.

— Знам, Джоан, но някой ден може да ми се прииска да сложа на гроба на татко малко цветя.