Уилям Уортън - Татко

Едва сега забелязваме, че на другия край на отбивката има тоалетна. Отиваме там. Измиваме си зъбите и толкова дълго си плискаме лицата с вода, докато наистина си отворим очите. Краката ни все още се огъват под нас. Дрехите ни са мокри и измачкани — връщаме се и измъкваме чисти дрехи от куфара. Леля Джоан ни беше изпрала, преди да тръгнем, и дрехите, които облякохме, са приятно сухи, миришат на чисто и на Калифорния. Когато най-сетне излизаме от тоалетната, палатката е почти суха, но одеялото иска още време. Навиваме палатката и я прибираме в багажника. Татко внимателно навива на стегнато руло всяко едно въже. Просваме одеялото върху палатката в багажника.

Татко прибира мокрите ни дрехи и ги слага на закачалки, които вади от куфара си. Закача ги на малки кукички в колата до задните прозорци. Придобиваме вид, като че ли сме брадати търговски пътници, които извършват годишната си обиколка в полза на компания за бельо.

Вече е десет и половина. Татко сяда зад кормилото. Пускам си тихичко Дилън. Още ми се спи — отпускам седалката назад и затварям очи. Учудващо е колко по-добре се слуша музика със затворени очи.

Успяваме да устоим на изкушението на две пицарии и ядем от другата страна на Вандалия, Илинойс. Закусвалнята е в сглобяема военна барака. Поръчваме пържено пиле и кнедли. Прибавяме и малки месни топчета, които изглеждаха като изпържени френски топки нафталин.

Пред всеки от нас има по половин пиле и аз трампя крак за гърди от татковата порция. Той яде всичко от пилето, включително и сърцето, черния дроб и трътката. Аз харесвам само бяло месо. В нашата къща всички с изключение на татко ядем само бяло месо.

Свършваме в три часа и се отправяме към Индианаполис. Искаше ми се да минем по пистата „Инди 500“, но татко не е навит и отказва — не му се иска да бъде блокиран в движението на голям град. Сега аз шофирам, но той е шефът.

На около шестнайсет километра сме след границата на Индиана, когато виждаме струпани коли отстрани на магистралата. Хора скачат от колите, някои тичат. Затревената разделителна линия между двете платна на магистралата гъмжи от хора. Станала е катастрофа. Толкова съм потресен, че и аз изтеглям колата настрана и спирам. Това е най-ужасната катастрофа, която някога съм виждал — станала е току-що. Предното колело на обърнатата кола все още се върти. Блъснала се е в мантинелата точно на мястото, където магистралата пресича малък хълм.

На пътното платно е проснато цяло семейство. Бащата е най-накрая. Той е на татковата възраст: едър мъж с малко коремче — също като татковото. Трябва да се е плъзгал по асфалта над трийсет метра и е наполовина покрит с пясък. Не кърви много, но се виждат костите на рамото и ръцете му. Ризата му е съдрана, панталоните му са на парцали, коланът му е смъкнат надолу; бос е и пръстите му са отнесени. Създава впечатление на човек, катастрофирал с мотоциклет, не с кола. Двама мъже са коленичили до него; той не се помръдва.

Жената — на същата възраст, свита и притисната към мръсната преграда, единият й крак е неестествено извит под нея. Лежи по гръб и едната й ръка е наполовина откъсната. Обляна е с кръв и все още кърви. Трима души се опитват да спрат кръвта. От начина, по който се е извила, е повече от ясно, че гръбначният й стълб е счупен.

Зад тях в посока изток са пръснати три малки деца и куче. Кучето е изправено на два крака, върти се в кръг, като онова куче, което ударихме, но това не лае и не ръмжи — само се върти и вие.

Едното от децата е слабо момченце, може би на годините на Джак. Червата му са разпилени по пътя в кръгове, като че ли той е стоял прав, докато те са се изливали от него. Под блясъка на слънчевата светлина изглеждат като пластмасови. То е с шорти, скъсана риза и също е обляно в кръв. Очите му са отворени и докато гледам, някой го покрива.

Има и малко момиче — изглежда най-малко е пострадало. По него няма кръв. Около телцето му стоят хора, но то не дава никакви признаци на живот. Приближавам се и виждам дълбока вдлъбнатина точно над дясното око.

Най-далеко на изток все още стои на крака малко дете. Не изглежда по-голямо от четири години. Почти цялата му кожа е смъкната. То е само топка червено, сурово, кървящо месо. Реве и вика майка си. Около него са коленичили хора, опитват се да го задържат, да спрат кръвта.

Обръщам се и повръщам всичко. Татко е пребледнял, тича напред-назад, пита дали някой е извикал линейка. Оглеждам се наоколо и виждам, че не съм единственият, който повръща. Татко идва при мен.