Уилям Уортън - Татко

Сестрите влизат и излизат на всеки петнайсет минути. Татко получава царско обслужване — това не може да се отрече. Питам една от сестрите какви лекарства му се дават. Тя ми показва лекарствената схема. Давам вид, че чета драсканиците по нея, разните стрелки и съкращения. Усмихвам се на сестрата и й я връщам. Не виждам вписани никакви наркотици, а това всъщност търсех. Не виждам също никакъв хидрохлоротиазид, нито зароксолин и правя извод, че са престанали да му дават диуретици. Когато човек е в кома, предполагам, че високото кръвно налягане не е проблем.

Усещам отрицателни излъчвания от целия етаж. Тогава не знаех, но сестрите без държавен изпит, общите работници в кухнята и целият обслужващ персонал този ден гласуват решение да започнат стачка. Много скоро ще се наложи сестрите с държавен изпит да поемат цялата болница върху себе си. Мисля, че това решение за стачка е насочено срещу мен, но фактически те плюят върху целия свят и върху мен в частност, защото аз съм част от този свят.

Доктор Чад идва два пъти на ден: веднъж в десет и половина сутринта и отново в четири следобед. Всеки път той сяда до леглото на татко, премерва пулса му, преслушва сърцето му, мери кръвното му налягане, поглежда бутилката на катетъра и се вслушва със стетоскопа в дишането му. Всеки път му говори тихо, после повишава глас, вика татко по име:

— Господин Тремънт? Как сте, господин Тремънт?

Щипе татко по рамото, удря го леко по бузите, после по-силно. И всеки път няма никаква реакция. Отстрани изглежда, като че ли се опитва да събуди мъртвопиян.

На третия ден при следобедната му визита забелязваме лека реакция, когато пляска татко по лицето: клепачите му потреперват и се отварят за миг, той обръща глава, повдига бавно дясната си ръка, после отново замира. Доктор Чад го плясва отново, вика името му, но татко повече не реагира. Гледам отстрани и си мисля за Исус, който вика Лазар обратно от света на мъртвите — асоциацията се улеснява от факта, че доктор Чад е с гъста, черна брада.

Всеки ден докторът ми обяснява положението и какво точно прави. Проверява резултатите от ежедневните изследвания. Все повече се убеждава, че голяма част от проблема може да има метаболичен характер. Не знае какво е отключило отрицателния механизъм, нито знае как да възстанови нарушените жизнени функции. На директния ми въпрос продължава да отговаря, че все още не може да ми даде никаква надежда; прави каквото може, но по негово мнение положението е критично.

Има желание да ми разкаже всичко, което се опитва да прави — притежава естествената дарба на учител. Чувствам, че се радва на интереса ми и иска да знам всичко.

Премества системата от ръката на татко в шийната му вена, в която се влива кръв от главата, шията, горните крайници и гръдния кош. Дава му азот под формата на протеинов хидролизат, като подава 150 калории за всеки грам азот. Чад ми разказва всичко това, като че ли съм специалист. Струва ми се, че наистина се опитва да прави нещо, и действията му придобиват известен смисъл за мен след обясненията му.

След като няколко дни подред прави експерименти, той се спира на 165 грама декстроза плюс 860 милилитра 5-процентна декстроза в 5-процентен фибринов хидролизат. Към това прибавя трийсет милиеквивалента натриев хлорид и петдесет милиеквивалента калиев хлорид, плюс осем милиеквивалента магнезиев сулфат. Казва, че се опитва да постигне баланс. Обяснява ми всичко това, но признава, че всъщност прави опити на тъмно.

Все пак се опитва да прави нещо и аз му давам да разбере колко много ценя усилията му. Иска ми се само да се бяха грижили за татко така от самото начало. Сестрите трябва да подготвят определения от доктор Чад състав за захранването на системата, и то чрез филтрационна стерилизация, защото включените съставки се разрушават от топлината. Това означава много допълнителна работа и те съвсем не изглеждат щастливи.

Все пак продължавам да вися там, Чад — също, а което е най-важното — и татко…

Сутринта се събуждаме потънали във вода. Палатката е паднала върху ни. Изпълзяваме от нея като червеи изпод трева.

Небето е синьо, с големи бухлати облаци, които бързо се движат по него, но тревата и дърветата са подгизнали от вода.

Татко се протяга и едва не изгубва равновесие. Девет и половина е; тези червени секонали добре са ни упоили. Върху палатката има огромни локви. Внимателно изтегляме колчетата, освобождаваме поддържащите пръчки, опитваме се да излеем водата, без да напояваме одеялото още повече. Хващаме го от двата края, изстискваме го, после го просваме върху колата. Тя е толкова нагорещена, че от одеялото започва да се вдига пара.