Софи Кинсела - Беки Б. и аферата с чантата

— Обаче сме свършили бекона — отбелязва Люк. — Както и някои други неща. Написал съм ти ги на една бележка.

— Няма проблеми — отговарям, защото току-що ми хрумва брилянтна идея. — Още сега ще отида да ги купя. Джес, нали нямаш нищо против да свърша малко домакинска работа? Ти, ако искаш, няма нужда да идваш, разбира се — добавям с най-сладкия си глас. — Знам колко много мразиш и презираш пазаруването.

Слава богу, че ще й се измъкна!

— Няма проблеми — кимва тя, като си пълни нова чаша вода на мивката. — С удоволствие ще дойда с теб!

Усмивката ми застива.

— Ще дойдеш в „Хар…“, тоест, в супермаркета?! — изписквам аз. — Но там ще ти бъде много скучно! Моля те, не се налага, ако не искаш!

— Напротив, искам! — поглежда ме многозначително тя. — Стига ти да нямаш нищо против!

— Да имам нещо против ли?! — изричам през стиснати устни. — Защо пък да имам нещо против? Ей сега ще отида да се приготвя.

Когато тръгвам по коридора към спалнята, душата ми ври от възмущение. За кого се мисли тя, че да ми казва, че имам нужда от помощ?!

По-скоро тя е тази, която има нужда от помощ! Някой да й помогне да разтегли мръсната си уста в усмивка!

И каква наглост, моля ви се! Да ми дава съвети за брака ми! Че тя какво изобщо знае за брака?! Двамата с Люк имаме великолепен брак! Почти не сме имали кавга!

Домофонът иззвънява и аз вдигам разсеяно слушалката.

— Ало?

— Здравейте! — достига до мен мъжки глас. — Нося цветя за Брандън!

Натискам доволно бутона. Значи някой ми е изпратил цветя?

О, господи! Сигурно Люк ми ги изпраща! Толкова е романтичен! Сигурно днес имаме някаква готина годишнина, за която съм забравила — като например първата ни вечеря заедно или може би първият път, когато сме спали заедно… Нещо подобно.

Всъщност сега, като се замисля, не може да нямаме някаква годишнина.

Както и да е. Просто искам да кажа, че това идва, за да докаже моята теза. Това идва, за да докаже каква фантастична връзка съществува между нас и че Джес въобще не е права! За нищо не е права!

Отварям широко вратата на апартамента и заставам в очакване на прага. Ще й покажа аз на нея! Ще отнеса цветята право в кухнята и ще целуна страстно Люк, а тя ще каже в знак на извинение нещо от рода на: „Нямах никаква представа колко силна е връзката между вас двамата!“ А аз ще й се усмихна мило и ще отвърна: „Е, Джес, нали знаеш…“

Картината в главата ми избледнява при отварянето на вратите на асансьора. И… о, господи! Люк трябва да е похарчил цяло състояние!

Двама униформени доставчици на цветя носят най-огромния букет от рози, който можете да си представите, плюс грамадна кошница с плодове, в която се мъдрят индивидуално опаковани портокали, папая и ананаси.

— Аууу! — изписквам щастливо. — Ама това е фантастично! — И отправям лъчезарна усмивка към човека, който ми поднася папката си за подпис.

— Нали ще ги предадете на господин Брандън? — пита единият от мъжете, преди да се качат обратно в асансьора.

— Разбира се! — изчуруликвам весело.

Само след секунда обаче смисълът на думите му достига съзнанието ми.

Чакай малко! Всичко това е за Люк, така ли?! Че кой, за бога, ще изпраща цветя на Люк?!

Между цветята зървам елегантна картичка и я измъквам любопитно. После, когато прочитам написаното, замръзвам на място.

Уважаеми господин Брандън,

С огромно прискърбие научих за Вашето заболяване! Моля ви да ме уведомите, ако мога да Ви помогна с каквото и да било! Бъдете спокоен, че можем да отложим откриването на хотела толкова, колкото е необходимо до пълното ви и успешно възстановяване!

Вторачвам се в картичката, парализирана от ужас. Това не трябваше да се случва!

Нейтън Темпъл не трябваше да праща цветя. Не трябваше да отлага откриването на хотела. Трябваше просто да ни се махне от главата!

— Какво е това? — чувам зад себе си гласа на Люк. Подскачам ужасено и когато се обръщам, го виждам, че се приближава към мен.

За части от секундата смачквам картичката от Нейтън Темпъл и я пъхвам в джоба на халата си.

— Здрасти! — изписквам притеснено. — Не са ли страхотни?

— За мен ли са? — изумява се Люк, като забелязва етикета на доставчика. — И от кого са?

Бързо! Мисли! Измисли нещо!

— Те са от… от… мммм… мен! — изстрелвам накрая.

— От теб ли?! — опулва се срещу мен Люк.

— Да! Реших, че може би ще се зарадваш да ти изпратя малко цветя! И… мммм… плодове. Заповядай, скъпи! Честита събота!