Софи Кинсела - Беки Б. и аферата с чантата

Протягам ръка към молива си за устни и започвам внимателно да очертавам с него устните си. Хайде да се опитам да погледна ситуацията отстрани. Да се опитам да я видя по-реално. Единственото, което всъщност се е случило досега, е, че някой е изпратил на Люк цветя. Това е всичко.

Освен това същият този някой много държи Люк да работи за него. И е напълно убеден, че му дължим услуга.

И е гангстер.

Не, престани! Той не е никакъв гангстер! Той е… бизнесмен с криминално минало. Това е съвсем различна работа.

И освен това… Освен това… Вероятно просто проявява учтивост, нали така? Така де, погледни реално на нещата! Сякаш наистина възнамерява да отлага откриването на хотела си, така че единствено Люк да го организира. Как пък не! Това е пълен абсурд!

Колкото повече мисля, толкова повече се убеждавам, че нещата стоят точно така. Не е възможно Нейтън Темпъл да говори сериозно, когато твърди, че очаква именно Люк да работи за него. Сигурно вече си е намерил друга компания за връзки с обществеността. И сигурно вече всичко е задвижено и той е забравил напълно за „Брандън Къмюникейшънс“. Именно! Затова не се налага да правя каквото и да било! И всичко е наред!

Въпреки всичко нищо не ми пречи да му напиша кратко благодарствено писъмце. И между другото да спомена, че за съжаление положението на Люк се е влошило още повече.

И така, преди да се отправим към супермаркета, аз надрасквам една учтива бележка до Нейтън Темпъл и я пускам в кутията пред кооперацията. И когато тръгвам по улицата, усещам, че ме залива задоволство. Определено вече държа ситуацията под пълен контрол — Люк не знае нищо, а аз съм супер съпруга!

Настроението ми се повишава още повече, когато влизаме в супермаркета. Божичко, ама тези супермаркети са страхотни местенца! Ярко осветени, чисти, наоколо се носи тиха музика, и непрекъснато раздават мостри от това и онова. Освен това можеш да си купиш колкото си искаш сидита и гримове и всичко минава в кредитната ти карта като хранителен продукт!

Първото нещо, което привлича вниманието ми, когато влизам, е рафтът с луксозни чайове. Очевидно има промоция — ако купиш комплект от три кутийки, получаваш безплатно цедка за чай във формата на цветче.

— Промоция! — възкликвам щастливо и грабвам три какви да е кутийки.

— Ако питаш мен, тук няма никаква отстъпка — обажда се неодобрително зад гърба ми Джес и аз веднага настръхвам.

Защо трябваше въобще да идва с мен?!

Както и да е. Няма значение. Каквото и да става, аз съм длъжна да продължа да се държа учтиво и любезно.

— Напротив, има отстъпка! — обяснявам търпеливо. — Дават безплатен подарък!

— Обичаш ли изобщо жасминов чай? — пита тя, като поглежда кутията в ръката ми.

— Ами…

Жасмииов чай. Това е онзи чай, дето прилича на сухи животински изпражнения, нали така?

И какво от това?! Аз си искам безплатната цедка!

— На жасминовия чай винаги може да му се намери някакво приложение — отвръщам безгрижно и хвърлям кутийката в количката си. — Така! Сега какво следва?

Закарвам количката към рафтовете със зеленчуците, като пътьом вземам един брой на списание „Ин стаил“ .

Аууу! Ама новото „Елле“ също е излязло! При това с тениска като бонус!

— Какво правиш? — чувам в ухото си погребалния тон на Джес.

Ама така ли възнамерява да ме апострофира из целия магазин?!

— Просто пазарувам — отговарям ведро и хвърлям в количката някаква нова книга с меки корици.

— Тази можеш да си вземеш от библиотеката напълно безплатно! — изтъква ужасена Джес.

Библиотеката ли?! Сега е мой ред да я погледна ужасено. Не желая да нося в къщата си някаква си раздърпана книга в кошмарно пластмасово облекло, което на всичкото отгоре трябва да не забравям да върна в определения срок!

— Ако искаш да знаеш, това е съвременна класика! И всеки трябва да си има книгата в личната си библиотека!

— Защо? — настоява досадно тя. — Защо пък да не можеш да си я вземеш от библиотеката?

Без да искам, започвам да се вбесявам.

„Просто защото искам да си я имам чистичка и блестяща на рафтовете у дома! Така че разкарай ми се от главата и ме остави на мира!“ — иска ми се да отвърна.

— Защото… може да пожелая да си водя бележки в полето — отговарям високомерно. — Ако искаш да знаеш, литературната критика е едно от моите хобита!

И тръгвам с количката напред, а тя подтичва нахално след мен.

— Беки, виж сега, просто искам да ти помогна! Налага се да овладееш импулса си за непрекъснато харчене на пари! Трябва да станеш по-пестелива! Двамата с Люк си поговорихме доста по този въпрос и…