Софи Кинсела - Беки Б. и аферата с чантата

— Ами беше… добре — отговаря тя след кратка пауза. — Нали се сещаш. Малко… различно, но… иначе забавно.

— Много хубаво.

По линията се възцарява неловка тишина.

— Ами аз се питах… питах се как вървят нещата с твоята сестра — изрича колебливо Сузи. — Вие двете… станахте ли добри приятелки?

Тези думи попадат като сол върху незараслата ми рана.

Не мога да призная истината пред Сузи. Просто нямам сили да й призная, че всичко се провали. Че тя си ходи на почивка с новата си приятелка, обаче аз не съм в състояние да прекарам и една свястна вечер със сестра си.

— Всичко е страхотно! — отговарям. — Не би могло да бъде по-добре! Разбираме се прекрасно!

— Сериозно? — изрича унило Сузи.

— Напълно! Всъщност, точно в този момент двете имаме женска вечер. Гледаме филми… смеем се… мотаем се… Такива работи.

— И какво точно гледате? — Пита веднага Сузи.

— Ами… Поглеждам тъмния екран и отговарям: — „Хубава жена“ .

— Обожавам „Хубава жена“ — отбелязва с носталгия Сузи. — Особено онази сцена в магазина!

— Именно! Това е най-хубавата сцена в целия филм!

— И накрая, когато Ричард Гиър се качва при нея! — добавя възторжено приятелката ми. — О, господи, ще ми се още сега да го гледам!

— Аз също! — отвръщам, без изобщо да се замислям. — Така де… да гледам… останалата част от него!

— О! — възкликва Сузи със странен глас. — Очевидно ви прекъсвам. Извини ме, моля те!

— О, не! — побързвам да я успокоя аз. — Имам предвид, няма значение.

— Ще те оставям да си гледаш работата. Сигурно нямаш търпение да останеш насаме със сестра си. Доколкото схващам, двете си прекарвате великолепно. — В гласа й се прокрадва копнеж. — Двете имате да си говорите за толкова много неща!

— Ами да! — отговарям и оглеждам празната стая. — Да, определено е така!

— Е, ще се чуем някой друг път. Чао, Беки!

— Чао! — изричам и в гърлото ми се образува топка.

Ще ми се да й извикам в слушалката: „Почакай! Не затваряй!“

Но вместо това просто затварям телефона и се вторачвам в пустотата пред себе си. В другия край на апартамента чувам как Люк, Гари и Джес се смеят на нещо. Връзката между тях очевидно е станала веднага. Само с мен не се получи.

И внезапно усещам, че ме наляга дълбока депресия.

Имах толкова големи надежди. Толкова се вълнувах и радвах, че имам сестра. Но вече няма никакъв смисъл да опитвам, нали така?! Направих всичко, което ми беше по силите — и се провалих. Тотално. Двете с Джес никога няма да станем приятелки. Не и след милион години.

Ставам от дивана, мрачно пъхвам касетата с „Хубава жена“ във видеото и го включвам с дистанционното. Единственото, което мога да сторя оттук нататък, е да се държа любезно и учтиво през останалата част на уикенда. Любезно и учтиво — като добра домакиня. Би трябвало да се справя успешно поне с тази задача.

Мис Джесика Бъртрам

Хил Райз № 12

Скъли

Къмбрия

16 май 2003 г.

Скъпа мис Бъртрам,

Благодаря Ви за писмото.

След като прегледах изключително подробно Вашата банкова сметка, стигнах до извода, че разликата, за която ми говорите, е само 73 пенса.

Дълбоко съжалявам за тази грешка, допусната от нашата банка, и с удоволствие Ви съобщавам, че съм увеличил спестяванията Ви с гореспоменатата сума с три месеца назад. Освен това съм добавил и липсващата лихва, както Вие пожелахте.

Позволете ми да се възползвам от предоставилата ми се възможност да Ви поздравя още веднъж за прецизния и разумен подход, който Вие имате към своите финанси!

В по-личен план, очаквам с нетърпение да се запозная с Вас по време на предстоящата вечер на Групата на благоразумния вложител, на която предлагаме вино и сирене. Позволявам си да Ви напомня, че ще имаме удоволствието да чуем лекцията на нашия мениджър на отдел „Сметки на клиенти“, озаглавена „Да стегнем още веднъж коланите“!

На следващата сутрин главата ме цепи яко. Което може би има нещо общо с факта, че снощи омахах цялата бутилка шампанско съвсем сама, като я гарнирах с кутия и половина шоколадови бонбони.

Междувременно Джес, Люк и Гари прекараха часове наред пред компютъра. Дори и когато им занесох пица, за да не стоят гладни, те въобще не ме удостоиха с внимание. Така че аз изгледах съвсем сама целия филм „Хубава жена“ , след което до половината — „Четири сватби и едно погребение“ . Накрая, когато стана очевидно, че никой не е приритал за мен, реших да си легна.