Софи Кинсела - Беки Б. и аферата с чантата

Докато се опитвам през замъгленото си съзнание да уцеля ръкавите на халата си, Люк вече си е взел душ и се е спретнал в „ежедневно уикенд“ облекло, което използва най-вече тогава, когато възнамерява да прекара целия ден в офиса.

— По кое време свършихте снощи? — изричам дрезгаво аз.

— Доста позакъсняхме — клати глава Люк. — Но наистина много държах да оправим онзи сиди-ром колкото бе възможно по-скоро. Направо не знам какво щяхме да правим, ако не беше Джес!

— Ясно — смотолевям и ме залива негодувание.

— Не мога да не й призная — добавя той, като си завързва връзките на обувките, — че е голяма работа! Снощи направо ни спаси! Помощта й бе неоценима. Определено се оправя страхотно с компютрите!

— Така ли? — изписквам аз.

— Ами, да! Направо е страхотна! — Изправя се и ме целува. — Ти беше напълно права. Много се радвам, че я покани на гости за уикенда!

— Аз също! — насилвам се да се усмихна аз. — Всички си прекарахме страхотно!

Повличам крака към кухнята, където Джес вече седи на барплота с дънки и тениска и чаша вода.

Прави се на много умна.

Очаквам всеки момент да разцепи атома. Може би, между две коремни преси.

— Добро утро — поздравява ме тя.

— Добро да е! — изричам аз с най-любезния си глас на добра домакиня.

Снощи реших да попрегледам наново книгата си за домакинята — там се казваше, че дори и гостът ви да ви вбесява, длъжни сте да се държите възпитано и любезно.

Добре де. Мога да бъда възпитана колкото пожелаете! И изключително любезна при това!

— Добре ли спа? Искаш ли да ти приготвя нещо за закуска?

Отварям хладилника и изваждам оттам прясно изцеден портокалов сок, както и сок от грейпфрут и червени боровинки. От кутията за хляб вадя едрозърнест хляб, кроасани и кифлички. После започвам да ровичкам из шкафовете за някакви мармалади. Откривам три луксозни неща за мазане: ягодов мармалад с шампанско, мед от диви цветя и белгийски течен шоколад. Накрая смъквам няколко вида луксозни кафета и чайове, от които тя може да избира. Ето! Никой не може да ме обвини, че не съм предложила великолепна закуска на гостенката си!

Давам си сметка, че Джес наблюдава всяко мое движение, а когато се обръщам, забелязвам, че изражението на лицето й е много странно.

— Какво има? — питам. — Да не би нещо да не е наред?

— А, нищо — отвръща неловко тя. Отпива от водата си, после отново вдига поглед към мен. — Снощи Люк ми разказа всичко. За твоя… проблем.

— За моя какво?!

— За непрекъснатото ти харчене на пари.

Опулвам се шокирано в нея. Значи така е направил съпругът ми! Виж ти!

— Аз нямам никакъв проблем — отсичам, като й се усмихвам очарователно. — Той е преувеличил.

— Той ми каза, че те е поставил на строго определен дневен лимит — изрича загрижено Джес. — Доколкото схващам, точно сега надали разполагаш с особено големи суми пари.

— Да, точно така — отговарям любезно.

А наум добавям: „Не че това ти влиза в работата!“ Направо не мога да повярвам, че съпругът ми се е раздрънкал така по мой адрес!

— В такъв случай… как си могла да си позволиш луксозно кафе и ягодов мармалад с шампанско? — пита тя и посочва към затрупания с храна барплот.

— С разумно управление на средствата — отговарям с шлифован глас аз. — С определяне на приоритетите. Ако човек успее да спести за едно нещо, после може да се поотпусне за друго. Това е първото правило за успешно управление на финансите. Или поне така ме учеха в колежа по финансова журналистика — добавям небрежно.

Добре де, послъгах мъничко. Не съм ходила в подобен колеж. Обаче тя за кого се мисли, че ме разпитва така?!

— Хубаво де, но от кои неща спестяваш в такъв случай? — пита Джес и сбърчва чело. — В тази кухня не виждам нищо, което да не е купено или от „Фортнъм“, или от „Хародс“!

Отварям уста, за да изразя възмущението си, но точно тогава си давам сметка, че тя може би е права. След като започнах да изкарвам всичките тези пари от и-бей, нещо ми стана навик да купувам храна само от отдела за хранителни продукти на „Хародс“. Но пък какво от това?! „Хародс“ си е идеален магазин за хранителни продукти!

— Моят съпруг предпочита добър стандарт на живот — отсичам през стиснати устни аз. — И моята цел е да му го осигуря.

— Но можеш да го правиш и с по-малко средства! — изрича Джес и се привежда напред. — Можеш да спестяваш от всичко около теб! Мога да ти дам няколко идеи, ако искаш!

Идеи ли? Идеи от Джес?!

Внезапно таймерът на фурната изписква и аз се стряскам. Време е!