Софи Кинсела - Беки Б. и аферата с чантата

— По-бързо! — подканям Люк, който точно в този момент паркира колата. Още не е изключил двигателя, обаче аз вече съм отворила вратата и спринтирам към централния вход. Сега, когато вече съм тук, нямам търпение да зърна Сузи!

Тежката входна врата е отворена. Бутвам я внимателно. Пред очите ми се открива огромното фоайе, цялото украсено с най-фантастичната цветна аранжировка от лилии. Двама сервитьори крачат важно с подноси, върху които блестят кристални чаши с шампанско. Върху античния фотьойл край камината е захвърлено седло. Както виждам, тук нищо не се е променило.

Сервитьорите изчезват по коридора и аз оставам сама. Правя няколко крачки по старите каменни плочи и усещам как по гръбнака ми пропълзяват тръпки. Ами ако и Сузи се отдръпне от мен така, както сториха родителите ми? Ами ако и тя е станала неузнаваема?

Точно в този момент аз подскачам, защото я зървам през една отворена врата, която гледа към гостната. Русата й коса е вдигната на стегнато кокче. Облечена е в разкошна рокля с цветни мотиви. В скута си държи миниатюрно бебче, накипрено с дълга роба за кръщене. Ауу! Това сигурно е един от близнаците!

Близо до нея стои Таркуин, който държи още едно бебе, също в роба за кръщене. И въпреки че той е облечен в най-старомодния костюм в света, удивителното е, че изглежда изключително добре. Не толкова… дървеняшки, както изглеждаше някога. Нищо чудно Таркуин да се окаже от онези хора, които с напредването на възрастта се разхубавяват все повече и повече. Когато стане на петдесет, вероятно ще прилича на секс символ!

Русокосо, току-що проходило хлапе, е сграбчило крака му. По едно време бащата хваща нежно пръстчетата на детето си и изрича търпеливо:

— Ърни!

Ърни! Изпадам в шок. Моят кръщелник Ърнест? Ама последния път, когато го видях, той беше дребосъчно бебенце!

— Уилфи прилича на момиче — казва Сузи на Таркуин и присвива чело по така познатия ми начин. — А Клементайн — на момче!

— Сладка моя, и двамата изглеждат точно като бебета в кръщелни роби! — отговаря нежно Таркуин.

— Ами ако и двамата се окажат хомосексуални?! — вдига разтревожен поглед към него Сузи. — Ами ако хормоните им са се смесили, докато са били в утробата ми?!

— Всичко им е наред, не се тревожи!

Чувствам се абсурдно притеснена, като клеча до вратата и ги слушам. Не искам да им прекъсвам разговора. Толкова много ми приличат на семейство. Всъщност, те са семейство.

— Колко е часът? — Сузи се опитва да погледне часовника си, но точно в този момент Ърни решава да сграбчи нейната ръка и да се настани в скута й. — Ърни, миличък, трябва да си оправя червилото! Пусна ръката на мама… Хайде, добро момче! Можеш ли да го задържиш за секунда, Тарки?

— Само първо да видя къде да оставя Клементайн. — И Таркуин започва да се озърта, за да провери дали пък по някакво чудо в стаята не се е материализирало детско креватче.

— Аз ще я взема — обаждам се накрая аз и усещам, че всеки момент ще се разрева.

Настъпва тишина. Сузи се извърта рязко.

— Беки? — Зърва ме и очите й се уголемяват като палачинки. — Беки?!

— Ние се върнахме! — засмивам се, треперейки. — Изненада!

— О, боже! О, господи!

Сузи пъхва бебето в ръцете на Таркуин, който мъжествено и изключително факирски се справя и с двете пеленачета. Приятелката ми се втурва към мен и се хвърля на врата ми.

— Беки! Госпожо Брандън!

— Госпожо Клийт-Стюарт! — възкликвам в отговор аз и усещам, че сълзите вече мокрят очите ми. Знаех си, че Сузи не се е променила. Знаех си!

— Направо не мога да повярвам, че сте се върнали! — пищи Сузи и лицето й сияе. — Разкажи ми всичко за вашия меден месец! Разкажи ми за всяко едно… — Внезапно млъква, вторачва се в чантата ми и прошепва: — Господи! Ама това истинска ангелска чанта ли е?!

Ха! Виждате ли сега! Който си знае, си знае!

— Естествено, че е истинска — отговарям и я премятам небрежно на другото си рамо. — Просто един малък сувенир от Милано. Въпреки че… не бих споменавала за нея пред Люк, ако ме разбираш! — Последното го изричам с по-тих глас. — Не бих казала, че той е наясно с нейната стойност.

— Беки! — възкликва Сузи наполовина одобрително, наполовина укорително. — Та той е твой съпруг!

— Именно! — Поглеждам я в очите и двете започваме да се кискаме.

Господи, точно като в доброто старо време!

— Е, как е семейният живот? — пита Сузи.

— Перфектен! — въздъхвам щастливо аз. — Истинско блаженство. Е, нали знаеш… Като младоженци на меден месец!