Софи Кинсела - Беки Б. и аферата с чантата

— Нали знаеш, скъпа? Пазаруване по интернет! В момента залагам за едно парче на „Кен Хом“, два свещника… — Изважда цветно листче от джоба си, поглежда го за справка и допълва: — Ах, да — и ножици за подрязване на храсти за татко ти. Използвани само веднъж!

— Този и-бей е страхотна работа! — приглася й съседката. — Голям гот, да ти кажа под секрет! Ти използвала ли си го някога, Беки?

— Ами… не.

— О, сигурна съм, че много ще ти хареса! — отсича веднага мама. — Въпреки че снощи не успях да вляза в интернет, за да си проверя как ми върви залогът за чиниите „Портмерион“. — Цъква с език и добавя: — Не знам какво й беше станало на връзката!

— Сигурно местните сървъри са се скапали — отбелязва компетентно Джанис. — И аз си имам неприятности с модема вече цяла седмица. Бисквитка, Беки?

Направо не ми го побира умът! Мама? Играе в и-бей? Няма да се изненадам, ако в най-скоро време ми заяви, че е стигнала до шесто ниво на „Тоум Рейдър“!

— Ама ти дори нямаш компютър! — изписквам накрая. — Нали мразиш модерните технологии?!

— Тези времена вече отминаха, Беки! Двете с Джанис ходихме на курс. Усвоихме доста тънкости — отговаря тя, след което ме поглежда напълно сериозно и допълва: — Тук му е мястото да те предупредя, Беки! Колкото по-мощен компютър си включиш, толкова повече неща ще можеш да свършиш!

Чакайте малко! Тук нещо не е наред! Родителите не би трябвало да знаят за компютрите повече от своите деца! Кимвам нехайно и отпивам от кафето си, като се опитвам да прикрия факта, че си нямам никаква представа за какво ми говори.

— Джейн, стана дванадесет без десет — подмята Джанис на мама. — Ти ще…

— Не мисля — прекъсва я мама. — Ти върви!

— Какво стана? — поглеждам аз ту едната, ту другата. — Да не би нещо да не е наред?

— Разбира се, че не! — отсича веднага мама, като оставя на масата чашата си с кафе. — Става въпрос за един коктейл у семейство Маршал, на който днес мислехме да отидем заедно с Джанис и Мартин. Но не се притеснявай! Ще изпратим извиненията си в писмена форма.

— Глупости! — срязвам я веднага аз. — Трябва да отидете! Не желаем заради нас да си обърквате програмата! В никакъв случай!

Тишина.

— Сигурна ли си? — изрича предпазливо мама.

Нещо ме бодва отвътре. Но тя въобще не би трябвало да задава подобен въпрос! Трябваше да каже: „Как е възможно моята безценна дъщеря да ми обърква програмата!“

— Разбира се — отвръщам аз с ентусиазъм, далеч надвишаващ онзи, който действително чувствам. — Вие си вървете на вашия коктейл, а после, като се върнете, ще поговорим надълго и нашироко.

— Ами… в такъв случай… щом си сигурна… — казва мама.

— Аз ще отскоча да се приготвя — кимва Джанис, а на мен казва: — Много се радвам, че те видях, Беки!

Когато съседката затваря зад гърба си кухненската врата, аз извръщам поглед към татко, който все още съзерцава нещо през прозореца.

— Татко, добре ли си? Струваш ми се доста тих днес!

— Извинявай! — стряска се той, обръща се и веднага си залепя учтива усмивка на лицето. — Просто в момента съм нещо разсеян. Мисля си за… турнира по голф, на който ще ходя следващата седмица. Много важна среща! — И ми показва как ще размахва стиковете.

— Ясно — кимвам аз, като се старая да звуча весело.

Ала дълбоко в себе си усещам, че нещо ме гложди, нещо не ми дава мира. Повече от очевидно е, че той не мисли за голфа. Защо е толкова стегнат?

Какво става тук, за бога?!

Точно в този момент си спомням за жената на тротоара заедно с тях. Онази, която зърнах, преди мама и татко да ми се изплъзнат от погледа.

— Исках да ви питам… коя беше онази жена, с която ви видях на идване? — изчуруликвам безгрижно. — Онази, която вървеше заедно с вас?

Все едно падна бомба. Мама и татко стоят като парализирани. Виждам как си разменят обезумели погледи, след което и двамата извръщат глави от мен. И двамата са напълно обзети от паника.

— Жена ли? — изрича накрая мама. — Аз не… — Поглежда към татко и казва: — Ти видя ли някаква жена, Греъм?

— Може би Беки има предвид… онази пешеходка, дето ни пита нещо… — изрича татко през стиснати устни.

— О, да бе! Сигурно! — изписква мама, отново минала на драматична вълна. — Вярно, че ни заговори някаква жена. Непозната! Сигурно трябва да си видяла нея, скъпа!

— Вероятно.

Опитвам се да се усмихна, но дълбоко в себе си усещам, че ми прилошава. Защо имам чувството, че мама и татко ме лъжат !

— Хайде… тръгвайте за вашия коктейл! — извиквам с престорена ведрост. — И приятно прекарване!