Софи Кинсела - Беки Б. и аферата с чантата

Вдигам изненадано поглед. Значи Лулу не е кон. Значи тя е жена.

Този път я оглеждам далеч по-внимателно. Всъщност, първоначалното ми предположение е донякъде вярно — тя и без това си прилича на кон. Много е слаба и кльощава, точно като Сузи, и носи розов костюм от туид. Точно в този момент тя се смее на нещо, което Фенела й е казала — точно така! Усмивката й също е конска — излага на показ и зъбите, и венците й.

— Тя е една от кръстниците — добавя зад мен Агнес. — Страхотно момиче, казвам ти! И е най-добрата приятелка на Сюзън.

Какво?!

Оставам като гръмната. Ама това е истински абсурд! Аз съм най-добрата приятелка на Сузи! И всички отлично го знаят.

— Лулу пристигна да живее в селото преди шест месеца и оттогава насам двете са направо неразделни! — продължава обясненията си Агнес. — Виждаме ги да яздят заедно всеки божи ден. Двете с нашата скъпа Сюзън толкова си приличат! Виж ги само една до друга — колко са сладки!

В предната част на църквата се е появила Сузи, носеща скъпия си Уилфрид. Вярно, сега като ги гледам, между нея и Лулу като че ли има някаква прилика. Макар и доста повърхностна. И двете са високи и руси. И двете са вдигнали косата си на идентични кокчета. Сузи разговаря с Лулу, а цялото й лице сияе и точно когато ги наблюдавам, двете едновременно избухват в смях.

— Освен това двете имат толкова много общи неща помежду си. — Гласът на Агнес пронизва въздуха зад мен. — Като вземеш конете и децата… двете са си от голяма помощ една на друга.

— Всяко момиче се нуждае от най-добра приятелка — изрича поучително другата жена.

Двете млъкват, защото точно в този момент се чуват първите акорди на органа. Паството се изправя и аз, заедно с останалите, се присягам към молитвеника пред мен. Обаче не виждам нито думица. Отвътре сърцето ми тупти така, че ще се пръсне.

Тези хора зад мен сигурно нещо не са разбрали. Не това момиче там е най-добрата приятелка на Сузи! Аз съм нейната най-добра приятелка!

След края на службата всички се насочваме обратно към къщата, където във фоайето вече свири струнен квартет и е пълно със сервитьори, циркулиращи навсякъде с напитки на подносите си. Люк автоматично бива приклещен от някакъв приятел на Таркуин, който го познава по делова линия, така че аз се отдръпвам и оставам съвсем сама, за да си размишлявам на воля над чутото в църквата.

— Беки! — чувам гласа на Сузи зад себе си и се обръщам, въздъхвайки облекчено.

— Сузи! — светва лицето ми. — Всичко беше страхотно!

Само лицето на Сузи е достатъчно, за да отмие всичките ми тревоги и притеснения. Разбира се, че аз съм най-добрата й приятелка! Няма как да е друго!

Не трябва да забравям все пак, че отсъствах от страната доста дълго време. Така че Сузи не може да стои сама — все трябва да си намери приятелка сред местните хора. Важното обаче е, че вече съм си тук!

— Сузи, хайде утре да излезем по магазините! — изричам първото, което ми идва на ум. — Можем да отскочим до Лондон… Аз ще ти помогна с бебетата…

— Няма да мога, Беки — отговаря тя и сбръчква притеснено чело. — Обещах на Лулу, че утре сутринта ще излезем на езда.

В продължение на няколко мига не успявам да кажа нищо. А защо пък да не може да си отложи ездата?!

— Ами, хубаво — опитвам се да се усмихна аз. — Няма проблеми. Значи… ще го направим някой друг път.

Бебето в ръцете й започва да вие на глад и тя се смръщва.

— Очевидно ще трябва да се оттегля, за да ги нахраня. Но после на всяка цена трябва да ви запозная с Лулу! Двете със сигурност ще си допаднете!

— Сигурна съм! — отвръщам аз, като се старая да вложа достатъчна доза ентусиазъм в гласа си. — Значи до после!

И виждам как Сузи се отдалечава по посока на библиотеката.

— Шампанско, мадам? — казва един сервитьор до мен.

— Да, благодаря!

Поемам чаша шампанско от подноса. После, внезапно озарена от гениална мисъл, вземам и още една. Тръгвам и аз към библиотеката и тъкмо се присягам към бравата, когато отвътре излиза Лулу и притваря внимателно вратата зад себе си.

— О, здравейте! — изрича тя с префинен, аристократичен глас. — В момента Сузи кърми децата.

— Да, знам — усмихвам се аз. — Аз съм приятелката й Беки. Донесох й малко шампанско.

Лулу също ми се усмихва, ала ръката й не помръдва от бравата.

— Според мен Сузи би желала точно в този момент никой да не я безпокои — отсича с приятен глас тя.

Оставам като гръмната. Прекалено съм шашната, за да отговоря каквото и да било.