Софи Кинсела - Беки Б. и аферата с чантата

— Госпожице! Синьорина! Чувате ли ме? — пронизва нечий глас мислите ми и аз си давам сметка, че Силвия се опитва да привлече вниманието ми.

— О, да! Разбира се! — изричам с треперещ глас. Вземам подадената ми химикалка и се подписвам както ми дойде. — А това… това истинска чанта „Ейнджъл“ ли е?

— Да, истинска е — отговаря продавачката със самодоволен гласец, като някой отговорник за представлението, който познава лично членовете на рок групата и отлично умее да се справя с всякакви навлеци.

— А колко… — започвам, преглъщам и довършвам: — Колко струва?

Две хиляди евро.

— Ясно. — Кимвам.

Две хиляди евро. За една чанта.

От друга страна, ако имам ангелска чанта, никога повече няма да ми се наложи да си купувам нови дрехи. Никога! На кого му е притрябвало нова пола, щом разполага с най-шикозната чанта в целия град?!

Въобще не ми пука колко струва! Трябва да я имам — и това е!

— Бих искала да я купя, моля — казвам, преди да успея да се спра.

Всички в магазина ме поглеждат с невероятно изумление, след което из помещенията се разнася звънък смях.

— Не можете да си купите чантата ей така — отвръща съжалително Силвия. — За тази работа си има списък!

Ясно. Списък с чакащи. Разбира се, че ще има списък с чакащи. А аз съм пълна идиотка.

— Искате ли да ви включа в списъка? — пита любезно Силвия и ми подава кредитната карта.

Окей, да погледнем нещата по-логично. Надали има смисъл да се включвам в някакъв списък в Милано. Така де! Пък и, първо на първо, как ще си я получа? Ще трябва да ги моля да ми я пращат по пощата. Или пък да дойда специално за случая, или…

— Да — чувам се да изричам, незнайно защо. — Да, включете ме.

Записвам се аз и сърцето ми тупа така, че ще се пръсне. Аз влизам в списъка! Аз влизам в списъка на чакащите за ангелската чанта!

— Заповядайте! — подавам й аз формуляра.

— Така — кимва тя и го пъхва в някакво чекмедже. — Ще ви се обадим, когато получим вашия номер.

— А кога… кога би могло да стане това? — питам предпазливо.

— Това вече не мога да ви кажа — свива безразлично рамене тя.

— А колко души има преди мен в списъка?

— Нямам право да ви давам подобна информация.

— Ясно.

Незнайно защо обаче, ме залива мъничка доза разочарование. Така де — ама чантата е точно пред мен! Ето я там, само на няколко крачки. А аз не мога да я притежавам!

Няма значение. Нали все пак ме включиха в списъка. Засега не мога да сторя нищо повече.

Вземам подаръчната чантичка, в която се мъдри коланът за Люк, и се изнизвам бавно. Когато достигам до чантата „Ейнджъл“, спирам. Божичко, ама това е умопомрачително! Това е най-страхотната, най-красивата чанта в целия свят! И както си я гледам, така и ме залива негодувание. В крайна сметка каква вина имам аз, че не съм се записала по-рано, а?! Та нали досега обикалях света! Какво трябваше да направя, според тях — да си отложа медения месец ли?!

Както и да е. Успокой се! Няма значение, защото сега най-важното е, че ще имам такава чанта . Само да…

И внезапно ме озарява велика идея.

Втурвам се обратно към касата и казвам задъхано:

— Питах се дали сте сигурна, че всички, които са в този списък, действително искат ангелска чанта?

— Щом са включени в списъка — отговаря ми тя и ме поглежда така, сякаш съм пълен идиот.

— Да де, обаче може и да са си променили решението — обяснявам аз, изстрелвайки скорострелно думите си — или пък вече да са си купили такава! В такъв случай може да е дошъл моят ред! Не ме ли разбирате?! Няма никаква пречка точно аз да взема чантата!

Ама как е възможно тази жена да не проявява никакви чувства?! Не разбира ли колко важно е това за мен?!

— Свързваме се с нашите клиенти по реда, в който са записани — казва безстрастно Силвия. — Когато дойде и вашият ред, ще се свържем и с вас!

— Аз бих могла да свърша тази работа вместо вас! — казвам аз услужливо. — Само ми дайте телефоните им и веднага започвам да звъня!

Силвия ми отправя един продължителен, неразгадаем поглед, след което отсича:

— Не, благодаря! Ние ще ви се обадим, когато дойде вашият ред!

— Е, добре тогава — отвръщам съкрушена. — Все пак благодаря.

Не мога да направя нищо повече. Очевидно няма да стане днес. Просто трябва да престана да мисля за тази чанта и да се наслаждавам на остатъка от престоя си в Милано. Именно! Отправям последен жаден поглед към ангелската чанта, а после се насочвам към вратата на магазина и към обляната в ярка слънчева светлина улица.