Софи Кинсела - Беки Б. и аферата с чантата

Хммм. Е, все пак седем евро са по-добре от нищо. Може пък в магазина на „Миу Миу“ да продават с 99. 9 процента отстъпка от оригиналната цена.

Тръгвам по улицата, като внимателно следя картата, която портиерът на хотела ми връчи. Толкова отзивчив човек! Обясних му, че много искам да се запозная с културните забележителности на Милано, а той започна да ми говори за някакви си картини и за Леонардо да Винчи. Затова бях принудена съвсем учтиво да му обясня, че имам предвид съвременната италианска култура, при което той се разля в приказки за някакъв художник, който правел късометражни филмчета за смъртта.

Бях принудена да се изясня още повече, че под понятието „съвременна италианска култура“ всъщност разбирам такива икони на изкуството като „Прада“ и „Гучи“ — едва тогава в очите му светна разбиране. Маркира ми на картата една улица, която се намира в квартал, наречен „Златният четириъгълник“, който, както той поясни, бил пълен с култура точно по моя вкус.

Денят е слънчев, духа лек бриз, витрините наоколо отразяват слънчевите лъчи, а по улиците бръмчат веспи. Ама бива си го това Милано, няма спор! Всеки човек, с когото се разминавам, носи дизайнерски слънчеви очила и дизайнерски чанти — даже мъжете!

Известно време обмислям дали да не купя на Люк една европейска мъжка чантичка вместо кожения колан. Представям си как влиза в офиса, а на китката му виси някое шикозно чанте…

Хммм. Май най-добре да се придържам към колана.

Внезапно забелязвам пред себе си едно момиче, облечено в кремав костюм с панталон, високи обувки с каишки и розова скутерна каска с леопардови шарки.

Втренчвам се в нея, изгаряна от желание. Господи, искам такава каска! Така де, знам, че си нямам веспа, но това не ми пречи да си нося каската, нали?! Това ще се превърне в моя запазена марка! Хората ще започнат да ме наричат „Момичето с каската за скутери“. Освен това ще ме пази от разни нахалници, така че ще играе ролята и на предпазно средство.

Защо да не взема да я попитам откъде го е взела?

— Екскюз-моа, мадмоазел! — провиквам се аз и не мога да се нарадвам на внезапната лекота, с която говоря езика й. — Жадор вотр шапо 2 2 Жадор вотр шапо (фр.) — „Извинявай, госпожице! Много ми харесва шапката ви!“ — Б.пр. !

Момичето ме поглежда неразбиращо, а после изчезва зад ъгъла. Което, честно да ви кажа, ми се струва не особено любезно от нейна страна. Така де, не стига, че полагам усилия да говоря езика й, а тя…

О, вярно! Добре де.

Окей. Малко се поизложих.

Както и да е. И без това не съм дошла тук да си купувам каски за веспи. Дойдох, за да купя подарък за Люк. Нали точно в това е смисълът на брака, в края на краищата! Да поставяш на първо място партньора си. Да поставяш неговите нужди пред своите собствени.

Освен това нищо не ми пречи и по-нататък да прескоча до Милано за един ден. Полетът от Лондон дотук надали е толкова дълъг. И Сузи би могла да дойде с мен. Когато се сещам за това, сърцето ми се изпълва с неочаквано вълнение. Боже, ще бъде много хубаво! В този момент си представям как двете със Сузи се разхождаме по улицата, хванати ръка за ръка, поклащаме чанти и се смеем. Женско пътуване до Милано! Трябва да го направим на всяка цена!

Стигам до следващия ъгъл и спирам, за да сверя маршрута си с картата. Вече трябва да съм близо. Портиерът каза, че този квартал не е чак толкова далече…

Точно в този момент ме подминава жена, която носи пазарска чанта с емблемата на „Версаче“, при което си казвам, че сигурно и аз съм близо до източника на тази чанта. Точно както когато разглеждахме онзи вулкан в Перу и екскурзоводът непрекъснато ни посочваше знаците, които подсказвали, че наближаваме крайната си цел. И ако сега продължа да следя чантите с емблемата на „Версаче“…

Тръгвам напред и ето че виждам още една такава! Онази жена там с малко крещящите цветове, която си пие капучиното, носи такава, както и не знам колко точно пазарски чанти от „Армани“. Обяснява нещо на приятелката си, като жестикулира превъзбудено, а после вади от една от чантите буркан с мармалад — обаче с етикета на „Армани“.

Опулвам се изумено. Мармалад на „Армани“?! „Армани“ правят мармалад?!

Сигурно в Милано всичко е с някакъв моден етикет. Сигурно „Долче и Габана“ пък правят паста за зъби. А „Прада“ — кетчуп!

Уха! Знаех си аз, че този град ще ми хареса!

Тръгвам отново, като ускорявам крачка. Цялата тръпна от вълнение. Буквално долавям със сетивата си близостта на магазините. Дизайнерските пазарски чанти стават все повече. Въздухът започва да се изпълва със скъпи аромати. Почти чувам тракането на закачалките по редиците с дрехи и затварянето на циповете…