Софи Кинсела - Беки Б. и аферата с чантата

— За мен беше истинско удоволствие! — изрича величествено мъжът и протяга ръка към мен: — Приятно ми е, Нейтън Темпъл.

Ръката му е силна и пухкава и удивително добре овлажнена.

— Беки Блумууд — отвръщам, като се ръкувам с него. — Така де, Брандън.

— Доколкото схванах, вие наистина искате много тази чанта! — отбелязва той и присвива чело, като я оглежда. — И сте напълно права. Никога досега не съм виждал нещо подобно.

— Направо умирах за нея! — признавам си през смях аз. — И затова съм ви особено благодарна за жеста!

Нейтън Темпъл махва с ръка в смисъл: „Няма защо“, после вади запалката си и си запалва пурата, която междувременно е изгаснала. След едно силно дръпване той отново вдига очи към мен.

— Казахте „Брандън“, като имате предвид Люк Брандън, така ли?

— Да не би да познавате Люк? — опулвам се изумено аз. — Боже, какво съвпадение!

— Само по име — отвръща той и издиша поредния облак дим. — Този ваш съпруг е доста известен.

— Синьор Темпъл — приближава се към нас Роберто с няколко чанти, които подава на Нейтън Темпъл. — Останалото ще бъде изпратено както поръчахте.

— Браво на теб, Роберто! — избоботва Нейтън Темпъл, като го тупва по гърба. — Значи до следващата година!

— Моля ви, позволете ми да ви черпя едно питие! — изричам бързо аз. — Или може би обяд? Или… каквото и да било!

— За съжаление се налага да тръгвам. Иначе предложението ви много ми се нрави.

— Но аз държа да ви благодаря по някакъв начин за онова, което сторихте за мен! Не можете да си представите колко съм ви благодарна!

Нейтън Темпъл вдига скромно ръце и отговаря:

— Е, кой знае! Възможно е някой ден да можете да ми върнете жеста!

— Но, разбира се! — възкликвам въодушевено, а той само се усмихва.

— Приятно носене на чантата! Хайде, Харви!

Сякаш от нищото до нас се материализира слаб, рус мъж с костюм на тънки райета. Поема чантите от ръцете на Нейтън Темпъл и двамата излизат от магазина.

Облягам се на щанда, цялата сияеща от щастие. Вече си има чанта „Ейнджъл“! Имам си ангелска чанта!

— Това прави две хиляди евро — дочувам зад себе си нечий кисел глас.

Да бе! Някак си забравих за онази история с двете хиляди евро.

Бръквам автоматично в чантата си. После се заковавам на място. Божичко! Ама аз не си нося портмонето! И току-що изчерпих лимита на картата си „Виза“ за колана на Люк. А в брой разполагам само със седем евро!

Силвия присвива подозрително очи.

— Ако имате проблем с плащането… — започва вече доста враждебно тя.

— Нямам никакъв проблем с плащането! — срязвам я веднага. — Просто… ми трябва една минута.

Силвия скръства скептично ръце, а аз бръквам отново в чантата си и изваждам оттам компактната си пудра „Боби Браун“.

— Имате ли под ръка чук? — обръщам се аз към нея. — Или каквото и да е, само да е по-тежко?

Силвия ми хвърля поглед, който недвусмислено подсказва, че вече окончателно ме е причислила към откачалките.

— Всичко тежко ще свърши работа — повтарям и точно в този момент съзирам тежкия телбод, поставен на щанда. Вземам го и започвам да удрям с него компактната си пудра колкото сили имам.

— Олеле! — пищи Силвия.

— Няма проблеми! — успокоявам я задъхана аз. — Просто трябва да… Готово!

Цялата кутийка с компактната пудра е на парчета. Измъквам с победоносен жест моята „Мастъркард“, която бях залепила за дъното на пълнителя. Това е моята най-тайна от тайните кредитна карта, моята карта за наистина спешни случаи. Люк със сигурност няма представа за нея. Освен ако няма рентгенов поглед, разбира се.

Идеята за скриването на кредитната ми карта в компактната пудра ми хрумна, след като прочетох онази брилянтна статия за управлението на парите. Не че имам някакъв проблем с парите — о, не! Но в миналото ми се е случвало да се сблъсквам с някоя и друга… криза.

И точно затова въпросната идея ми се понрави. Номерът е да държиш кредитната си карта на място, което наистина е трудно достъпно — например да я замразиш в леда на фризера, да я пришиеш в подплатата на чантата си или изобщо, където и да е, което да те затрудни, така че да имаш време да размислиш, преди да се решиш на дадена покупка. Доколкото схванах, тази простичка тактика е в състояние да намали разходите ти от излишни покупки до деветдесет процента.

Трябва да ви кажа, че тактиката действително сработва! Единственият проблем е, че непрекъснато ми се налага да си купувам компактна пудра, което като че ли ми излиза доста соленичко.