Софи Кинсела - Беки Б. и аферата с чантата

— Всичко е изцяло по моя вина. Извърших някои… глупави неща. И съпругът ми много се ядоса. Каза ми… — Тук преглъщам. — Каза ми, че му се ще повече да съм приличала на Джес!

— Сериозно?! — слисва се Джим. — Така де, не че Джес не е добро момиче… — побързва да се поправи. — Обаче аз никога… Та това не е кръстопът, да избираш между този и онзи път. — Прокашля се неловко и си потрива носа.

— Точно затова и дойдох тук. За да се уча от нея — изричам и въздъхвам дълбоко. — Обаче и това се оказа поредната глупава идея.

Вече сме стигнали края на улицата на Джес и Джим спира за миг, преди да поемем по стръмния склон. Каменните къщи проблясват под ситните дъждовни капчици, възправени загадъчно на фона на потъналите в мъгла хълмове. Нагоре по тях съзирам стадо овце да пощипват кротко трева — като бели точици памук върху зеления килим.

— Жалко за това, дето стана между теб и Джес — отбелязва Джим с искрено съжаление в гласа. — Срамота направо!

— Е, случват се и такива неща в живота — отвръщам, като се старая да скрия разочарованието си. — Пък и трябваше да се досетя. Двете с нея наистина сме твърде различни.

— Така е, различни сте, при това доста! — ухилва се той.

— Тя изглежда толкова… студена. — Свивам рамене и усещам как в душата ми се надига познатото от известно време негодувание. — Нали ти казах — положих всички възможни усилия. Наистина! Обаче тя не демонстрира никакво чувство, никакво задоволство! Като гледам, май не й пука за нищо на този свят! Вероятно не изпитва никаква страст!

Джим свива чело и отбелязва:

— Напротив, Джес си има страст, и то каква! Когато стигнем до къщата й, ще ти покажа нещо!

Той пак премества чувала с картофи и ние продължаваме по нанагорнището. Колкото повече приближаваме къщата на Джес, толкова по-голямо любопитство ме обзема. Не че тя вече има нещо общо с мен. О, не! Просто съм твърде заинтригувана да зърна как изглежда къщата й.

Когато стигаме до вратата, Джим изважда от джоба си голяма връзка с ключове, избира един и отключва. Влизам в антрето и се оглеждам любопитно. Обаче това, което виждам, не издава кой знае колко. Прилича малко на самата Джес. Две изрядни диванчета в дневната. Обикновена, бяла кухня. Две стайни цветя, за които очевидно се полагат големи грижи.

Тръгвам към горния етаж и бутвам леко вратата към спалнята й. Безупречна е. Обикновена бяла памучна кувертюра на леглото, обикновени бели завеси, две отегчителни картини.

— Ето ме и мен! — чувам зад себе си гласа на Джим. — Искаш ли да видиш каква е истинската страст на Джес? Виж това тук!

И се насочва към врата, вградена в стената на коридора, отключва я и ме приканва с намигване.

— Ето ги и прочутите скали! — казва той и разтваря широко вратата. — Поръча си този шкаф преди три години, специално за да ги съхранява. А дизайнът на шкафа е лично неин, до последния детайл — включително осветлението. Впечатляваща гледка, нали? — Обръща се и ме поглежда изненадано. — Беки, добре ли си, скъпа?

Не мога да отворя уста. Не мога да помръдна.

Това е моят шкаф за обувки!

Това е абсолютно същият шкаф като моя шкаф за обувки! Същите врати. Същите рафтове. Същото вградено осветление. С изключение на това, че вместо обувки тук са изложени парчета скали. Безкрайни редици прецизно обозначени скали.

И те са… те са много красиви! Някои от тях са сиви, други са кристали, трети са гладки, а четвърти — матови и проблясващи. Има фосили… аметисти… черен кехлибар — и всичките проблясват под светлините на вградените лампички.

— Аз… нямах никаква представа… — смотолевям изумено. — Ама те са удивителни!

— Какво ще кажеш сега по въпроса за страстите, а?! — засмива се Джим. — Ето това наричам аз страст! Даже бих казал, пристрастеност! — Взема един сив камък с миниатюрни точици и го разглежда. — Знаеш ли как Джес се сдоби с онази контузия на крака? Като се катерела по някаква проклета скала някъде! Била толкова решена да има този камък, че била готова да рискува и живота си дори! — Тук той се ухилва при вида на моята физиономия. — А веднъж я арестуваха на митницата, защото мре насяла нелегално под блузата си някакъв ценен кристал!

Ококорвам се насреща му.

— Джес? Арестувана?!

— Е, пуснаха я бързо — махва с ръка Джим. — Обаче съм сигурен, че пак ще го направи, ако реши. Ако има някаква скала, от която това момиче държи да има мостра, то тя трябва да я има! И толкова! — Поклаща развеселено глава и добавя: — Просто й става нещо. Истинска маниакалност, ако питаш мен! Нищо не е в състояние да я спре!