Софи Кинсела - Беки Б. и аферата с чантата

Тук спирам, обаче този път не следва никакво ахване. Всички са замръзнали по местата си.

Внезапно си давам сметка, че из въздуха се носи тих звън. И сега, като се замисля, осъзнавам, че този звън продължава вече няколко секунди. Много, ама много бавно се обръщам към вратата.

И по гърба ми пропълзяват леденостудени тръпки.

На прага стои Джес, с пребледняло лице.

— Джес! — изломотвам аз. — Господи, Джес! Аз не… Не исках да кажа… Просто им разказвах…

— Чух, че си тук — отваря уста тя с видимо усилие. — Дойдох да проверя дали си добре. Да видя дали нямаш нужда да прекараш нощта някъде. Но сега… промених мнението си. — Поглежда ме право в очите и изрича: — Бях наясно, че е и куха и разглезена, Беки! Обаче не бях наясно, че освен това си и двулична кучка!

Обръща си и излиза от магазина, като трясва вратата след себе си.

Кели е почервеняла като домат, а лицето на Джим е разкривено от притеснение. Неловкостта в целия магазин е толкова осезаема, че с нож да я режеш.

После жената със зелената забрадка скръства ръце пред гърди и отбелязва:

— Е, май съвсем я оплеска, а, скъпа?

Изпадам в тотален шок.

Дойдох тук да се сдобря с Джес, а единственото, което успях да постигна, е да влоша нещата още повече.

— Заповядай, скъпа — казва Джим и поставя пред мен нова чаша чай. — С три захарчета.

Трите жени също са се присъединили към пиенето на чай, а Джим дори ни е сложил и кейк. Нещо ми подсказва, че всички са в очакване да им направя още малко шоу.

— Аз не съм двулична кучка — изричам с отчаяние в гласа и отпивам от чая си. — Честна дума! Добър човек съм! Дойдох тук, за да изградя мостове! Така де, знам, че двете с Джес не се разбираме. Обаче исках да се уча от нея. Мислех си, че тя може да ми помогне да спася брака си…

Всички си поемат жадно дъх.

— И бракът й ли е в опасност? — обръща се жената със зелената забрадка към Джим, след което цъква с език. — Горкичката!

— Нещастието никога не идва само — изгърмява до нея жената с металносивата коса. — Да не би да е избягал с някоя фльорца?

Джим ме поглежда, след което се привежда към жените, снишава глас и обяснява:

— Доколкото разбрах, избягал е в Кипър с някакъв тип на име Нейтън.

— О! — очите на сивокосата дама стават на понички. Разбирам!

— И сега какво ще правиш, Беки? — пита Кели и прехапва устни.

„Ще се върна вкъщи — минава ми през ума. — Ще се предам.“

Обаче пред очите ми непрекъснато изниква бледото лице на Джес и болката в сърцето ми се усилва все повече и повече. Много добре знам какво е да бъдеш предадена от двулична кучка. Достатъчно кучки съм срещала през живота си. И точно в този момент спомените ми предлагат на тепсия образа на Алиша Дългокраката кучка — най-подлото, най-отмъстителното същество, което съм познавала някога.

Не мога да понеса мисълта, че собствената ми сестра ме мисли за същата като Алиша!

— Ще трябва да се извиня на Джес — отговарям, като вдигам очи. — Знам, че с нея никога няма да станем приятелки. Обаче не мога да се прибера вкъщи и да я оставя да си мисли такива отвратителни работи за мен! — Отпивам от парещия езика ми чай и добавям: — Има ли тук някакво място, където бих могла да отседна?

— Еди предлага пансион със закуска — отговаря Джим и кимва по посока на жената със зелената забрадка. — Имаш ли свободни стаи, Еди?

Еди бръква в огромната си кафява чанта, изважда оттам стар бележник и важно прави справка.

— Имаш късмет — заявява накрая и вдига очи към мен. — По една случайност разполагам с една луксозна единична стая.

— Еди ще се погрижи добре за теб — изрича Джим с толкова мил глас, че сълзите ми отново напират да рукнат.

— А възможно ли е да се настаня още тази вечер? — питам, като изтривам очите си. — Ще ви бъда много благодарна! — Отпивам поредната глътка чай, а после погледът ми пада върху чашата — глинена, боядисана в синьо, а на нея с бяло е изписано „Скъли“. — Много хубава чаша. Продаваш ли такива, Джим?

— На рафта зад гърба ти — отвръща той и ме поглежда развеселено.

— А би ли могъл да ми дадеш две, моля? Не, по-добре четири? — Вадя си нова кърпичка и си издухвам носа. — И искам да кажа на всички ви… много ви благодаря! Всички сте толкова мили към мен!

Въпросният пансион се помещава в голяма бяла къща, разположена от другата страна на моравата. Джим отнася куфарите ми, а аз си нося кутията за шапки и чантата, пълна със сувенири, които купих. Колоната завършва Еди, като ми изрежда правилата, които съм длъжна да спазвам.