Мишел Уелбек - Платформата

Здесь есть возможность читать онлайн «Мишел Уелбек - Платформата» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2004, ISBN: 2004, Издательство: Факел експрес, Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Платформата: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Платформата»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

„Баща ми умря преди една година. Не вярвам на теорията, според която човек пораства истински едва след смъртта на родителите си, човек никога не пораства истински.
Пред ковчега на стареца ме налегнаха неприятни мисли. Живота си живя, старият мръсник, много го биваше за тая работа. «И деца направи, глупак такъв — разпалвах се все повече аз, — здравата май си й го завирал на майка ми, а?» Всъщност бях доста напрегнат, мъртвец в семейството не е чак толкова често явление. Отказах да видя трупа. На четирийсет години съм, нагледал съм се на трупове, вече предпочитам да ги избягвам. Затова и домашно животно никога не си купих.
Не се и ожених. Не че нямаше възможности, но все се отказвах. Макар доста да обичам жените. Едно от нещата в живота, за които съжалявам, е именно ергенският живот. Неудобство е, особено по време на отпуска. Хората са недоверчиви към мъже, които от определена възраст нагоре ходят на почивка сами — все големи егоисти им се струват, че и в определени пороци ги подозират; не бих казал, че не са прави.“

Платформата — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Платформата», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

През следващите дни Жан-Ив се опитал да се свърже по телефона с Готфрийд Рембке, най-сетне успял. Шефът на TUI съжалявал много, искрено съжалявал, но не можел да направи нищо. Като туристическо място Тайланд така и така пропадал поне за няколко десетилетия напред. Освен това френската полемика имала отзвук и в Германия; вярно, че тук мненията не били толкова единодушни, макар че по-голямата част от обществото въпреки всичко осъждало сексуалния туризъм; при това положение той предпочитал да се оттегли от проекта.

2

Както не разбрах защо ме прехвърлиха в Банкок, така и не разбрах защо се бях върнал в Париж. Персоналът в болницата не ме ценеше много, несъмнено ме намираха за прекалено инертен, дори в болницата, та и до смъртното си ложе, човек е принуден да разиграва комедия. Болничният персонал обича да среща у пациента известна съпротива, непокорство, което му дава основание да се пребори с него, за доброто на пациента, естествено. Аз не проявявах нищо подобно. Можеха да ме обърнат на едната ми страна, за да ми направят инжекция, и да се върнат след три часа — бях точно в същото положение. В нощта преди да ме изпишат, търсейки тоалетната, се блъснах силно в една врата в коридора на болницата. На сутринта лицето ми бе обляно в кръв, бях разцепил веждата си, наложи се да почистят и да превържат раната. И през ум не ми бе минало да извикам сестрата; всъщност не бях почувствал абсолютно нищо.

Пътуването беше отрязък от неутрално време; бях загубил дори навика да пуша. Пред лентата за багаж стиснах ръката на Жан-Ив; после взех такси за авеню Дьо Шоази.

Веднага разбрах, че съм зле, че не можеше да не съм зле. Не разопаковах куфара си. Обиколих апартамента с найлонова торба в ръка и събрах всички снимки на Валери, които успях да намеря. Повечето бяха направени при родителите й в Бретан, на плажа или в градината. Имаше и няколко еротични фотографии, които бях направил в апартамента — обичах да я гледам как се мастурбира, намирах движенията й за красиви.

Седнах на канапето и набрах номера, който ми бяха дали за спешни случаи, денонощен. Беше нещо като кризисен център, създаден специално за оцелелите след атентата. Намираше се в една от сградите на болницата „Сент Ан“.

Повечето от хората, които бяха пожелали да дойдат тук, бяха в окаяно състояние — въпреки масивните дози успокоителни те сънуваха кошмари всяка нощ, и все едно и също — викове, крясъци на ужас, ридания. Когато ги засичах по коридорите, бях потресен от сгърчените им, изплашени лица; те бяха буквално разядени от страх. И с този страх, казах си аз, щеше да се свърши само когато свършеше и животът им.

Лично аз се чувствах най-вече безкрайно уморен. Ставах, общо взето, само за да изпия една чаша нескафе или да изям няколко сухара; яденето не беше задължително, нито пък терапевтичните упражнения. Подложиха ме все пак на серия изследвания и три дена след пристигането си разговарях с психиатър; изследванията бяха показали „изключително намалена реактивност“. Не страдах, но наистина се чувствах смален, смален извън границите на възможното. Той ме попита какво имам намерение да правя. Отвърнах: „Да чакам.“ Демонстрирах умерен оптимизъм; заявих му, че цялата тази тъга ще свърши, че ще намеря отново щастието, но че ще трябва още да изчакам. Май не успях да го убедя. Беше на около петдесетина години, с пълно весело лице, абсолютно голобрадо.

След една седмица ме прехвърлиха в друга психиатрична болница, този път за дълъг престой. Трябваше да остана малко повече от три месеца. За моя голяма изненада тук беше същият психиатър. Това не бивало да ме учудва, ми каза той; тук бил кабинетът му. Помощта на жертвите на покушението била временна мисия, която била по неговата специалност — участвал вече в групата, образувана след покушението на спирката Сен Мишел на експресния регионален влак.

Той не говореше като типичен психиатър, така де, беше поносим. Спомням си, че ми каза „да се освободя от привързаността“, това приличаше повече на будистки брътвеж. Да освободя какво? Целият аз бях привързаност. От преходно естество, аз се бях привързал към нещо преходно съобразно природата си — това не изискваше някакъв особен коментар. Ако бях от вечно естество, продължих аз, за да поддържам разговора, щях да се привържа към вечни неща. Изглежда, методът му беше ефикасен с оцелелите, обсебени от страхове от осакатяване и смърт. „Тези страдания не ви принадлежат, те не са ваши; това са призраци, които преминават през съзнанието ви“, казваше той на хората; и хората започваха да му вярват.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Платформата»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Платформата» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Платформата»

Обсуждение, отзывы о книге «Платформата» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x