Мишел Уелбек - Платформата

Спасителните отряди пристигнаха десет минути по-късно, идваха от Краби; отправиха се първо към курортния център. Бомбата беше избухнала насред „Crazy Lips“ 166 166 Лудите устни (англ.). — Б.пр. , най-големия бар, в часа на най-големия наплив; била е скрита в спортен сак, оставен близо до дансинга. Самоделка, но много мощна, на основата на динамит, задействана с будилник; сакът бил претъпкан с болтове и пирони. Под силата на ударната вълна леките тухлени стени, които разделяха бара от другите заведения, бяха отнесени; някои от металните подпори, поддържащи конструкцията, бяха поддали, имаше опасност всичко да се срути. Първото, което направиха спасителите с оглед на размерите на бедствието, беше да повикат подкрепление. На входа на бара една танцьорка пълзеше по земята, все още облечена в бикини, с откъснати до лакътя ръце. До нея един турист германец, седнал насред развалините, придържаше червата, които се изливаха от корема му; до него лежеше жена му с разпорен гръден кош, гърдите й бяха наполовина откъснати. Във вътрешността на бара се стелеше черен дим; подът беше хлъзгав, покрит с кръвта, която извираше от човешките тела и отсечените органи. Няколко агонизиращи с отрязани ръце или крака се опитваха да изпълзят към входа, оставяйки след себе си кървава диря. Болтовете и пироните бяха изболи очи, разкъсали ръце, раздробили лица. Някои човешки тела се бяха буквално пръснали отвътре, крайниците и вътрешностите им бяха осеяли няколко метра от пода.

Когато спасителните отряди стигнаха до терасата, аз все още държах Валери в прегръдките си; тялото й беше хладно. На два метра пред мен една жена лежеше на земята, лицето й, цялото в кръв, беше обсипано с парчета стъкло. Други бяха останали седнали по местата си, с широко отворени усти, приковани от смъртта. Извиках по посока на спасителите — двама санитари се приближиха веднага, поеха внимателно Валери, положиха я на една носилка. Опитах се да стана, но паднах отново назад; главата ми се удари в пода. Тогава чух много ясно някой да казва на френски: „Мъртва е.“

За първи път от много дълго време се събуждах сам. Болницата на Краби беше малка светла постройка; един лекар ме посети преди обяд. Беше французин от „Медсен дю Монд“ 167 167 Medecins du Monde (фр.) — Лекарите на света, френска неправителствена организация, създадена от Бернар Кушнер през 1980 г. с цел да се оказва медицинска помощ във всички точки на света. Членуващите в нея лекари са доброволци и трудът им не е заплатен. — Б.пр. , организацията беше дошла на място още на следващия ден след атентата. Беше човек на около трийсет години, леко прегърбен, с угрижен израз на лицето. Съобщи ми, че съм спал в продължение на три дни. „Всъщност не спяхте истински — поправи се той. — Понякога изглеждахте буден, на няколко пъти ви говорехме, но едва сега успяваме да осъществим контакт.“ Да осъществят контакт, казах си. Съобщи ми, че равносметката след атентата била ужасяваща — за момента имало сто и седемнайсет загинали, това бил най-смъртоносният атентат в Азия. Някои от ранените били още в крайно критично положение, преценили са, че не могат да ги транспортират; Лионел беше сред тях. И двата му крака били откъснати, освен това в стомаха му попаднал метален къс, шансовете му да оживее били много малки. Другите тежко ранени били пренесени в „Bumrungrad Hospital“, в Банкок. Жан-Ив бил само леко засегнат, куршум причинил фрактура на раменната му кост; бил лекуван на място. Самият аз съм нямал нищо, нито дори драскотина. „Що се отнася до вашата приятелка… — заключи лекарят, — тялото й е вече върнато във Франция. Говорих по телефона с родителите й — ще бъде погребана в Бретан.“

Млъкна; вероятно очакваше да кажа нещо. Наблюдаваше ме с крайчеца на очите си; имаше все по-загрижен вид.

Към обед се появи една сестра с табла; отнесе я един час по-късно. Каза ми, че трябва да започна да се храня отново, че това е необходимо.

Жан-Ив дойде да ме посети към средата на следобеда. Той също ме гледаше странно, малко отстрани. Говори ми най-вече за Лионел; умирал, било вече само въпрос на часове. Питал много за Ким. Тя била по чудо невредима, но, изглежда, бързо се утешила — разхождайки се предишната вечер в Краби, Жан-Ив я видял подръка с един англичанин. Не бил казал нищо на Лионел, но той, изглежда, не си правел илюзии; било само по себе си късмет, казвал, че изобщо я срещнал. „Странно… — добави Жан-Ив, — той изглежда щастлив.“