Мишел Уелбек - Платформата

— Има TV5 163 163 Канал на френската телевизия, който излъчва подбор от френски програми по целия свят и е предназначен главно за франкофоните. — Б.пр. … — казах аз с безразличие. Тя се усмихна; известно беше, че TV5 е най-лошият канал в света.

— Сигурен ли си, че няма да ти е скучно? — настоя тя.

В живота си бях познал страданието, гнета, страха, но скуката не ме бе спохождала никога. Нямах никакви възражения срещу вечното, тъпо повторение на същото. Естествено, не си правех илюзии, че ще се стигне дотам; знаех, че нещастието е непоклатимо, изобретателно и упорито; но това беше поне перспектива, която не ми вдъхваше ни най-малко безпокойство. Като дете можех да прекарам часове да броя стръкчетата детелина на поляната — така и не намерих никога в течение на неколкогодишни търсения четирилистна детелина; не изпитвах разочарование, нито горчивина от това; със същия успех можех и да броя стръкчетата трева — всички тези стръкчета детелина ми изглеждаха със своите три листа безкрайно еднакви, безкрайно прекрасни. Веднъж, бях на дванайсет години, се изкатерих по един електрически стълб високо в планината. По време на цялото изкачване не бях погледнал надолу. Когато стигнах горе, на платформата, ми се стори твърде сложно и опасно да сляза долу. Планинските вериги се простираха, докъдето стигаше погледът ми, увенчани с вечни снегове. Щеше да бъде много по-просто да си остана, където бях, или да скоча. Бях възпрян, in extremis 164 164 В краен случай, в последния момент (лат.). — Б.пр. , от мисълта, че ще се размажа; но иначе мисля, че бих могъл вечно да се наслаждавам на полета си.

На другия ден се запознах с Андреас, един германец, който се беше установил в областта от десетина години. Бил преводач, обясни ми той, което му позволявало да работи сам; връщал се в Германия веднъж в годината за Франкфуртския панаир на книгата; когато имал въпроси, ги задавал по Интернет. Имал щастието да преведе няколко американски бестселъра, между които и „Фирмата“, което му осигурявало почтени доходи; животът тук не бил много скъп. Досега не било имало почти никакъв туризъм, бил изненадан от внезапното появяване на толкова много негови съотечественици; приемаше новината не особено ентусиазирано, но и без истинско неудоволствие. Връзките му с Германия били доста поизтънели, въпреки че професията му го принуждавала да упражнява непрестанно езика. Оженил се за тайландка, с която се запознал в един салон за масажи, и сега имали две деца.

— Лесно ли е тук, ммм… да имаш деца? — запитах аз. Имах чувството, че задавам неуместен въпрос, все едно че питах лесно ли е да се снабдиш с куче. Всъщност винаги съм изпитвал известно отвращение към малките деца; доколкото ги познавах, те ми се струваха малки грозни чудовища, които се насират безразборно и надават непоносими крясъци. Мисълта да имам едно от тях не ми бе минавала никога през ум. Но знаех, че повечето двойки ги правят ; не знаех дали бяха доволни от това, но във всеки случай не смееха да се оплакват. В крайна сметка, казах си аз, оглеждайки ваканционното селище, в едно такова обширно пространство е може би възможно — ще се разхождат между бунгалата, ще си играят с дървени клечки или нещо от този род.

Според Андреас, да, било особено лесно да имаш деца тук; имало училище в Краби, стигало се дотам дори пеша. А и тайландските деца били много различни от европейските, много по-малко избухливи и капризни. Изпитвали към родителите си уважение, граничещо с обожание, ставало съвсем естествено, било част от културата им. Когато гостувал на сестра си в Дюселдорф, бил буквално стреснат от поведението на племенниците си.

Не бях особено убеден във въздействието на културното влияние; но си казах, за да се успокоя, че Валери е само на двайсет и осем години, обикновено ги прихваща около трийсет и пет; но ако наистина се наложеше, добре, щях да имам дете с нея — знаех, че тази мисъл ще й хрумне, беше просто неизбежно. В края на краищата детето е като животинче, вярно, с лоши наклонности; да речем, нещо като маймунка. Можеше дори да има и своите предимства, си казах аз, можех по-нататък да го науча да играе на „Milles Bornes“ 165 165 „Хиляда граници“ (фр.) — детска игра. — Б.пр. . Хранех истинска страст към „Milles Bornes“, общо взето, незадоволена страст; на кого можех да предложа да изиграем една партия? Със сигурност не на колегите в работата ми; както и не на художниците, които идваха да ми представят проектите си. На Андреас може би? Прецених го бързо с поглед — не, не беше подходящ за това. Но инак имаше сериозен, интелигентен вид; беше връзка, която заслужаваше да се поддържа.