В професионален план обаче всичко вървяло добре, съобщи ми той със задоволство. Преди няколко седмици за малко не възникнал проблем с един от клубовете в Тайланд — за да могат да отговорят на очакванията на потребителите, заминаващи затам, трябвало задължително да се предвиди бар с момичета и салон за масажи; всичко това обаче можело трудно да залегне във финансовата документация на хотела. Той се обадил на Готфрийд Рембке. Шефът на TUI намерил бързо решение — имал съдружник на място, предприемач китаец, който работел в Пхукет и можел да построи комплекс за развлечения до самия хотел. Немският туроператор изглеждал в много добро настроение, явно се очертавало нещата да потръгнат добре. В началото на ноември Жан-Ив получи екземпляр от каталога, предназначен за германската публика; хората очевидно не се шегуваха, установи веднага той. На всички снимки местните момичета бяха с голи гърди, с гащи прашка или с прозрачни поли; снимани на плажа или направо по стаите, те се усмихваха подмамващо, прокарвайки език по устните си — беше почти невъзможно да не разбереш за какво става дума. Подобно нещо, забеляза той пред Валери, нямаше никога да мине във Франция. Любопитно е да се види, не спираше монолога си Жан-Ив, че колкото и да се приближаваме към Европа, колкото и идеята за федерация на държавите да е все повече в обращение, не се наблюдава никакво уеднаквяване на законодателството по отношение на нравите. Докато проституцията е легална в Холандия и в Германия и се ползва с определен статут, много хора във Франция настояват за премахването й и дори за санкции срещу клиентите, каквато е практиката в Швеция. Валери го изгледа с учудване — беше доста странен напоследък, впускаше се все повече в непроизводителни, безпредметни разсъждения. Самата тя вършеше огромна работа, методично, с някаква хладна решителност; често взимаше решения, без да го пита. Не беше свикнала така и понякога усещах, че е объркана, колеблива; главната дирекция не се намесваше, даваше им пълна свобода. „Просто изчакват, изчакват да видят дали ще си строшим главите“ — довери ми се тя един ден със сдържан гняв. Беше права, всичко го доказваше, не можех да й противореча, такива бяха правилата на играта.
Лично аз нямах възражения сексуалността да навлезе в пазарната икономика. Съществуват различни начини да се правят пари, честни и непочтени, интелектуални и точно обратното, брутално физически. Можеш да направиш пари с интелигентност, с талант, със сила или със смелост, дори и с красота; можеш да ги направиш и най-банално — с късмет. Най-често парите идват по наследство, както в моя случай; тогава проблемът се прехвърля върху предшестващото поколение. Най-различни хора се бяха сдобили с пари на тази земя — бивши първокласни спортисти, гангстери, художници, манекени, актьори; голям брой предприемачи и умели финансисти; няколко техници също, по-рядко изобретатели. Парите се получаваха понякога механично, по силата на натрупването; или обратно, със смел удар, увенчан с успех. Във всичко това нямаше никакъв смисъл, но то говореше за голямо разнообразие. В противовес на него критериите на сексуалния избор бяха прекалено прости и се свеждаха до младостта и физическата красота. Тези характеристики имаха несъмнено цена, но не безкрайна цена. Естествено, през миналите векове положението е било различно, във времената, когато сексуалността е била все пак свързана главно с възпроизвеждането. За да се поддържа генетическото качество на вида, човечеството е трябвало да се съобразява предимно със здравето, със силата, с младостта, с физическата издръжливост — красотата е била просто практично съчетание на всичко това. Днес даденостите се бяха променили — красотата бе запазила стойността си, но тази стойност носеше приходи, тя беше нарцистична. И ако наистина се налагаше сексуалността да влезе в сектора на обмяна на стоки, несъмнено най-доброто разрешение беше да се прибегне до парите, този универсален посредник, който позволяваше да се осигури точен еквивалент на интелигентността, на таланта, на техническите умения; който беше вече позволил да се постигне съвършена стандартизация на мненията, на вкусовете, на различните начини на живот. За разлика от аристократите, богаташите нямаха никакви претенции да са от различно естество в сравнение с останалата част от населението; те просто имаха претенции да са по-богати. С абстрактната си същност парите представляваха понятие, в което не се намесваха нито расата, нито физиката, нито възрастта, нито умът или изискаността — в действителност нищо друго освен самите пари. Моите европейски прадеди се бяха трудили много векове наред; те се бяха наели да завладеят и после да променят света и бяха успели донякъде. Бяха го сторили от икономически интерес, от любов към труда, но и защото са вярвали в превъзходството на своята цивилизация — те измислиха мечтата, прогреса, утопията, бъдещето. Това съзнание за цивилизационна мисия се бе изпарило в течение на XX век. Европейците, поне някои от тях, продължаваха да работят, да работят усилено понякога, но го правеха от интерес или от невротична привързаност към задачата си; невинното съзнание за естественото им право да владеят света и да определят историята беше изчезнало. В резултат на натрупаните усилия Европа продължаваше да бъде богат континент; такива качества като ум и упоритост, които моите прадеди бяха проявили, аз явно не бях наследил. Състоятелен европеец, аз можех да получа на ниска цена в други страни храна, услуги и жени; упадъчен европеец, съзнаващ своята близка смърт и възприел безрезервно егоизма, аз не виждах никаква причина да се лиша от тази възможност. Същевременно обаче осъзнавах, че подобно положение е неудържимо, че хора като мен не са способни да осигурят оцеляването на обществото, че са просто недостойни да живеят. Щяха да настъпят преобразования, те вече настъпваха, но аз не успявах да се почувствам наистина въвлечен в тях; единствената ми мотивация, истинската, беше да се измъкна възможно най-бързо от цялата тази боза. Ноември беше студен и мрачен; в последно време не четях вече така усилено Огюст Конт. Най-голямото ми развлечение в отсъствие на Валери беше да наблюдавам движението на облаците през стъклото на прозореца. В края на следобеда се появяваха огромни пасажи от скорци над Жантийи, които чертаеха в небето наклонени и спираловидни фигури; изкушавах се да вложа някакъв смисъл в тях, да ги тълкувам като предвестници на края на света.
Читать дальше