Мишел Уелбек - Платформата

Вечерта разгледах с внимание клитора на Валери. Дотогава не му бях обръщал особено внимание; когато я галех или ближех, го правех като част от цялостна схема, бях запомнил положението, ъглите, ритъма на движенията, които трябваше да извършвам; сега обаче разглеждах дълго един малък орган, който туптеше пред очите ми. „Какво правиш?“ — ме попита тя учудена, след като бе седяла пет минути с разтворени крака. „Това е художествен подход…“ — отвърнах и я близнах, за да успокоя нетърпението й. В отливките на момичето, естествено, липсваха вкусът и мирисът; но иначе имаше прилика, по това не можеше да се спори. След като приключих проучването си, аз разтворих с две ръце котенцето на Валери и започнах да ближа клитора й с леки и много точни движения на езика си. Дали очакването бе изострило желанието й? Или по-точните и внимателни движения от моя страна? Важното е, че тя получи оргазъм почти веднага. Всъщност, казах си аз, тази Сандра се оказа доста добър творец; работата й те караше да погледнеш на света с други очи .

Още в началото на декември стана ясно, че клубовете „Афродита“ ще станат хит, и то исторически хит. В туристическата индустрия ноември е обикновено най-трудният месец. През октомври все още има пътувания, това е краят на сезона; през декември започва периодът на празниците; рядко, много рядко някой решава да тръгне на почивка през ноември, с изключение на някои особено съобразителни и изморени представители на третата възраст. Първите резултати, които пристигнаха общо от клубовете, бяха отлични — формулата се ползваше с непосредствен успех, можеше да се говори дори за наплив. Вечерях с Жан-Ив и с Валери вечерта след получаването на първите цифри; той ме гледаше почти странно, до такава степен резултатите надхвърляха очакванията му — за целия месец процентът на заетост надхвърляше 95 независимо от местонахождението. „Да, сексът… — казах аз притеснено. — Хората имат нужда от секс, така е, просто не смеят да си го признаят.“ Всичко това тласкаше към размисъл, едва ли не към мълчание; келнерът ни донесе antipasti . „Откриването на Краби ще бъде невероятно… — продължи Жан-Ив. — Рембке ми се обади, всичко е заето от три седмици. А онова, което е още по-хубаво, е, че няма нищо в медиите, нито ред. Дискретен успех, едновременно внушителен и поверителен; точно каквото искахме.“

Най-сетне се беше решил да наеме гарсониера и да напусне жена си; щеше да получи ключовете чак на 1 януари, но това му се отразяваше добре, усещах, че е по-малко напрегнат. Той беше сравнително млад, красив и истински богат — всичко това не ти помага непременно да живееш, дадох си сметка с известна уплаха аз, но поне помага да предизвикаш желание у другите. Не можех да проумея амбицията му, ожесточението, с което се стремеше да направи кариера. Не беше за парите, не мисля — плащаше високи данъци и нямаше никакъв вкус към лукса. Не беше и от преданост към предприятието, нито пък, по-общо казано, от алтруизъм — развитието на световния туризъм едва ли може да се окачестви като благородна кауза. Амбицията му съществуваше сама за себе си и не можеше да се сведе до никаква друга кауза — тя беше несъмнено свързана по-скоро с желанието да се изгради нещо, отколкото с жаждата за власт или с духа на състезанието; никога не го чух да говори за кариерата на бившите си състуденти от Висшето училище по търговия, мисля, че това изобщо не го занимаваше. Накратко, ставаше дума за почтена мотивация, същата като онази, с която се обясняваше развитието на човешката цивилизация като цяло. Социалното възнаграждение, което получаваше, се състоеше от висока заплата, при други режими то би могло да бъде под форма на благородническа титла или привилегии, раздавани на членовете на номенклатурата ; не мисля, че това би променило нещо. Всъщност Жан-Ив работеше, защото обичаше да работи; това беше както загадъчно, така и напълно прозрачно.

На 15 декември, две седмици преди откриването, той получи тревожно телефонно обаждане от TUI. Един немски турист бил отвлечен заедно с младата тайландка, която го придружавала; това било станало в Хат Яй, най-южната част на страната. Местната полиция получила объркано съобщение на приблизителен английски, в което нямало никакво искане, но затова пък се съобщавало, че двамата млади хора ще бъдат екзекутирани заради поведението си, което нарушавало ислямския закон. Действително, преди няколко месеца беше забелязана дейност на ислямистки движения, поддържани от Либия в граничните зони с Малайзия; за първи път обаче жертвите им бяха хора.