Мишел Уелбек - Платформата

Любиха се, без да промълвят нито дума, в стаята; тя се съблече бързо и се отпусна назад в леглото, готова да го приеме. След като свършиха, останаха така няколко минути, без да говорят, след това продължиха да избягват темата. Тя му разказа отново как бе минал денят, какво бяха правили с децата; после му каза, че не може да остане да преспи.

Това се повтори няколко пъти, всъщност всеки път, когато идваше през следващите седмици. Той очакваше от нея да повдигне въпроса за законността на отношенията им — в края на краищата беше само на петнайсет години, а той на трийсет и пет; можеше да й бъде баща. Но тя, изглежда, не беше склонна да разглежда нещата от този ъгъл — тогава от кой? Накрая разбра, изпълнен от прилив на вълнение и благодарност — просто от ъгъла на удоволствието . Явно бракът му го бе отчуждил, беше загубил връзка; просто беше забравил, че някои жени, в определени случаи, се любят за удоволствие . Той не беше първият мъж за Юкаристи, миналата година имала приятел, момче от последния клас, когото впоследствие изгубила от поглед; но все пак имаше неща, които не беше правила, като фелацията например. Първия път той се въздържа, колебаеше се дали да се изпразни в устата й; но много бързо разбра, че това й харесва или по-скоро, че се забавлява от усещането на бликаща сперма. Общо взето, не му беше никак трудно да я доведе до оргазъм; от своя страна изпитваше огромно удоволствие да чувства в прегръдките си това стегнато и гъвкаво тяло. Тя беше умна, любопитна; интересуваше се от работата му и му задаваше въпроси; имаше почти всичко, което липсваше на Одре. Светът на работата му й беше неизвестен — един екзотичен, свят, чиито обичаи искаше да опознае; подобни въпроси тя не би задала на баща си — той и без това нямаше да може да им отговори, работеше в държавна болница. С една дума, казваше си Жан-Ив със странно усещане за относителност, връзката им беше уравновесена . Имаше късмет, че първото му дете не беше момиче; при определени обстоятелства му беше трудно да проумее как — и най-вече защо — би успял да избегне кръвосмешението.

Три седмици след първия път Юкаристи му съобщи, че е срещнала отново едно момче; при това положение било по-добре да прекратят, защото нещата ставали по-сложни. Той бе толкова отчаян, че при следващата им среща тя му предложи да продължи да му прави минети. Откровено казано, той не разбираше какво по-малко лошо имаше в това; но нали бе почти съвсем забравил какво е чувствал на петнайсет години. Говореха доста дълго, за най-различни неща, след като се прибереше; тя беше тази, която решаваше кога. Събличаше се до кръста, разрешаваше му да гали гърдите й; той се облягаше на стената, тя клякаше пред него. Умееше много добре да познава по стоновете му кога ще се изпразни. Отдалечаваше лицето си; с малки точни движения насочваше еякулацията му, понякога към гърдите си, понякога към устата си. В тези мигове имаше радостно, почти детско изражение; като си мислеше за това, той си казваше с тъга, че тя бе в началото на любовния си живот и че щеше да дари с щастие много свои любими; просто пътищата им се бяха кръстосали и това само по себе си беше вече късмет.

Втората събота, в момента, когато Юкаристи, с притворени очи, започваше въодушевено да му бие чекия, той забеляза внезапно сина си, който надничаше през вратата на хола. Изтръпна и отвърна поглед; когато повдигна отново очи, детето беше изчезнало. Юкаристи не беше забелязала нищо; тя прокара ръка между бедрата му, натисна нежно мъдете му. В този миг изпита странно усещане за неподвижност. Нещо му просветна, сякаш прозрението на една безизходица. Объркването на поколенията беше огромно и родството беше загубило смисъл. Той придърпа устата на Юкаристи към члена си; без да може да си обясни, знаеше, че е за последен път, и имаше нужда от устата й. Веднага щом тя го обгърна с устните си, той се изпразни, дълго и няколко пъти, тласкайки члена си до дъното на гърлото й, с тяло, разтърсвано от гърчове. После тя вдигна очи към него; той остана с ръце върху главата на младото момиче. Тя задържа члена му в устата си две-три минути, ближейки го бавно с език, със затворени очи. Малко преди да си тръгне, й каза, че няма да го правят вече. Не му беше много ясно защо; ако синът му проговореше, това щеше със сигурност да му навреди в момента на решението на съда; но имаше и нещо друго, което не беше в състояние да анализира. Разказа ми всичко това една седмица по-късно с твърде досаден самообвинителен тон, молейки ме да не споделям нищо с Валери. Откровено казано, малко ме дразнеше, въобще не виждах какъв е проблемът; единствено от любезност се престорих, че се интересувам, че претеглям кое е „за“ и кое „против“, но цялата ситуация никак не ми вдъхваше доверие, чувствах се малко като в предаване на Мирей Дюма 153 153 Водеща на предаване за социални проблеми по Канал 2 на френската телевизия, в което участниците разказват пикантни факти от личния си живот. — Б.пр. .