Мишел Уелбек - Платформата

На 18 декември голите и обезобразени трупове на младите хора бяха изхвърлени от камионетка на централния площад в града. Момичето бе убито с камъни, бяха се отнесли към нея с особено ожесточение; кожата й беше разкъсана навсякъде, тялото й представляваше една едва различима пихтия. Германецът беше заклан и кастриран, членът и тестикулите му — напъхани в устата му. Този път цялата германска преса поде информацията, дори във Франция се появиха няколко съобщения. Вестниците бяха решили да не публикуват снимките на жертвите, но те бързо се разпространиха по обичайните интернет сайтове. Жан-Ив се обаждаше всеки ден на TUI — засега положението не беше тревожно, имаше много малко анулирани екскурзии, хората не се отказваха от ваканционните си планове. Министър-председателят на Тайланд правеше непрекъснато успокоителни декларации — вероятно се отнасяло до изолирано действие, всички познати терористични движения били осъдили отвличането и убийството.

И все пак още с пристигането ни в Банкок усетих известно напрежение, особено в квартала Сукхумвит, където отсядаха повечето от туристите от Близкия изток. Те идваха от Турция или от Египет, но понякога и от много по-консервативни мюсюлмански страни като Саудитска Арабия или Пакистан. Забелязах, че когато се разхождаха сред тълпата, им хвърляха враждебни погледи. Пред входа на няколко бара с момичета видях табели с надпис: „NO MUSLIMS HERE“ 155 155 „Тук не се допускат мюсюлмани“ (англ.). — Б.пр. ; собственикът на един бар в Патпонг бе дори разяснил мисълта си, допълвайки надписа със следното калиграфски изписано съобщение: „We respect your Muslim faith: we don’t want you to drink whisky and enjoy Than girls.“ 156 156 „Уважаваме мюсюлманската ви вяра — не искаме да пиете уиски и да се наслаждавате на тайландските момичета“ (англ.). — Б.пр. Горките, те не бяха изобщо виновни, нещо повече, в случай на атентат щяха да са първите мишени. По време на първото си посещение в Тайланд бях изненадан от присъствието на граждани от арабските страни; всъщност те идваха точно по същата причина, както и западняците, с тази разлика, че сякаш се втурваха в разврата с още по-голям ентусиазъм. Често човек можеше да ги види пред чаша уиски по баровете на хотелите още в десет часа сутринта; бяха първи при отварянето на салоните за масаж. Явно в нарушение на ислямския закон и вероятно изпитвайки угризения поради това, те бяха, общо взето, любезни и се държаха много мило.

Банкок продължаваше да бъде точно толкова замърсен, шумен, душен; въпреки това изпитах някогашното удоволствие да съм отново тук. Жан-Ив имаше две-три срещи с банкери, или в някакво министерство, не следях отблизо тези работи. След два дни той ни съобщи, че разговорите му били много убедителни — местните власти били възможно максимално сговорчиви, били готови на всичко, за да привлекат и най-малката чужда инвестиция. От няколко години Тайланд не успяваше да излезе от кризата, борсата и валутата бяха много зле, държавният дълг бе достигнал до 70% от брутния вътрешен продукт. „Толкова са затънали, че не са дори вече корумпирани… — ни каза Жан-Ив. — Наложи се да давам бакшиши, но много малко, изобщо не може да се сравни с това, което беше преди пет години.“

На сутринта на 31 декември взехме самолета за Краби. Слизайки от микробуса, налетях на Лионел, който беше пристигнал предишната вечер. Бил във възторг, каза ми той, в абсолютен възторг; беше ми малко трудно да възпра потока от благодарности. Но и аз, когато стигнах до бунгалото си, бях поразен от красотата на пейзажа. Плажът беше огромен, девствен, пясъкът ситен като прах. Само през десетина метра океанът преминаваше от лазурно към тюркоазеносиньо, от тюркоазено към изумрудено. Огромни върхове от варовик, покрити с наситенозелени гори, се подаваха над водата и се простираха до хоризонта, губеха се в светлината и далечината и придаваха на залива нереални, космически измерения.

— Тук ли снимаха „Плажът“? 157 157 Първият филм (2000) с участието на Леонардо ди Каприо след „Титаник“ (1997), в който се разказва за един младеж, тръгнал с раница на гърба да обикаля света в търсене на рая на земята. — Б.пр. — попита Валери.

— Не, струва ми се, че беше в Ко Пхи Пхи, но не съм гледал филма.

Според нея не бях загубил много, освен пейзажите нямало нищо интересно. Смътно си спомнях книгата, в която се разказваше за backpacker-и 158 158 Туристи, които носят багажа си в големи раници (англ.). — Б.пр. , тръгнали да търсят самотен остров; единственият им пътеводител беше карта, нарисувана от стар пътешественик, преди да се самоубие в някакъв долнопробен хотел в Кхао Сен Роуд. Първо отиваха в Самуи, който е прекалено туристически; оттам стигаха до един близък остров, но и той с твърде много хора за тях. Най-сетне, след като подкупват един моряк, те успяват да се доберат до острова си, който се намира в природен резерват и е по принцип недостъпен. Едва тогава започват истинските неприятности. Първите глави на книгата показваха прекрасно проклятието на туриста, тръгнал ожесточено да търси „нетуристически“ места, които самото му присъствие превръща в обратното; принуден по този начин да продължи нататък по план, чието осъществяване постепенно го обезсмисля. Подобно безнадеждно положение, сходно с това на човека, който се опитва да избяга от сянката си, било добре познато в туристическите кръгове, осведоми ме Валери — в социологията то се наричало парадоксът на double bind 159 159 Двойна връзка (англ.). — Б.пр. .