Мишел Уелбек - Платформата

— И така — продължи тя, без да променя тона си, — нашият проект заинтересува ли ви?

— Вижте — отвърна той трезво, — знаем много добре, че „галантният туризъм“ — той леко се запъна на израза — е една от основните мотивации на нашите сънародници, когато заминават във ваканция в чужбина — и това е разбираемо, защото нима може да има по-прекрасен начин за пътуване от този ? Въпреки това никоя голяма група не се е заела с този проблем досега, което е доста странно, с изключение на няколко опита — всъщност твърде недостатъчни, — насочени към хомосексуалната ни клиентела. В крайна сметка, колкото и изненадващо да изглежда, става дума за девствен пазар.

— Върху това може да се спори, струва ми се, че манталитетът не е още съвсем узрял… — намеси се Жан-Ив, съзнавайки, че е казал голяма глупост — … от двете страни на Рейн… — довърши жалко той. Рембке му хвърли хладен поглед, сякаш го подозираше в подигравка; Жан-Ив заби отново нос в чинията си, като си обеща да мълчи до края на обеда. Валери така и така се справяше чудесно.

— Нека да не прехвърляме автоматично френските проблеми в Германия… — каза тя, кръстосвайки крака с невинно движение. Рембке съсредоточи отново вниманието си върху нея.

— Нашите сънародници — продължи той — са оставени да се оправят сами и са често жертва на посредници със съмнителна почтеност. Изобщо в сектора все още цари изключително аматьорство — пропуск, който носи огромни загуби за цялата професия.

Валери се съгласи с готовност. Келнерът донесе една печена светипетрова риба със зелени смокини.

— Вашият проект — подхвана той, след като погледна ястието си, — ни заинтересува също така, защото представлява истинско преобръщане на традиционните виждания за ваканционните клубове, формулата, която беше подходяща за началото на седемдесетте, не отговаря вече на очакванията на съвременния потребител. Отношенията между човешките същества на Запад станаха по-трудни — нещо, за което ние всички, естествено, съжаляваме… — продължи той, като хвърли отново поглед към Валери, която прибра с усмивка краката си един до друг.

Когато се върнах от работа в шест и четвърт, тя беше вече вкъщи. Учудих се — мисля, че това ми се случваше за първи път от началото на нашия съвместен живот. Беше седнала в ъгъла на канапето, все още по костюм, с леко разкрачени крака. Зареяла поглед в нищото, тя, изглежда, мислеше за щастие и нежност. За момента не осъзнах, но сега знам, че бях присъствал на нещо като оргазъм в професионален план.

— Добре ли мина? — попитах аз.

— Повече от добре. Върнах се направо след обеда, без да се отбивам в службата; просто не виждах какво повече може да се направи там до края на седмицата. Той не само се интересува от проекта, но има намерение да го превърне във водещ продукт, и то още през зимния сезон. Готов е да финансира издаването на каталог и рекламна кампания, специално ориентирана към немската публика. Мисли, че ще може сам да напълни действащите клубове; дори ни попита дали имаме планове за други. Единственото нещо, което иска в замяна, е изключителното право на продажби на неговия пазар — Германия, Австрия, Швейцария и Бенелюкс; между другото знаеше, че сме във връзка е „Некерман“.

— Наех за уикенда места — добави тя — в един център за таласотерапия в Динар. Мисля, че имам нужда. Можем да отскочим и до родителите ми.

Час по-късно влакът потегли от гара Монпарнас. Доста бързо, с изнизващите се километри, натрупаното напрежение се разпръсна — тя стана отново нормална, което значи секси и весела. Последните блокове на огромните крайни квартали изчезнаха в далечината; тежевето 145 145 От TGV (Trains a Grande Vitesse — влакове с голяма скорост) — най-бързите влакове във Франция (максимална скорост 270 км), първата линия, Париж — Лион, е пусната през 1981 г. — Б.пр. разви максималната си скорост малко преди да навлезем в долината Юрпоа. Над тъмната купчина зърнени силажи по посока на запад се издигаше почти незабележима червена ивица — денят свършваше. Вагонът ни беше първа класа — открит и с обърнати една срещу друга седалки; по масичките между тях вече светеха малки жълти лампи. От другата страна на пътеката жена на около четирийсет години, елегантна и изискана, по-скоро от класа, с руси коси, събрани в кок, прелистваше „Мадам Фигаро“ 146 146 Седмично женско списание, издание на вестник „Фигаро“. — Б.пр. . Бях си купил вестника и се опитвах без особен успех да се съсредоточа върху рубриките на бледорозовите му страници. От няколко години насам отглеждах идеята, че е възможно светът да се разшифрова и да се разберат процесите в него, като се изключи всичко, свързано с текущата политика, със социалната хроника или с културата; че е възможно да си изградиш правилна картина за историческото движение единствено чрез прочита на икономическите и борсовите новини. Затова се насилвах да чета ежедневно бледорозовите страници на „Фигаро“, понякога ги допълвах с още по-отблъскващите публикации в „Ле-з-Еко“ или „Ла Трибюн Дефосе“ 147 147 „Les Echos“, „La Tribune Desfossés“ — френски икономически ежедневници. — Б.пр. . До този момент тезата ми оставаше непотвърдена. Беше наистина възможно важни исторически информации да се крият в уводните статии с умерен тон или в колоните с цифри; вярно можеше да бъде обаче и обратното. Единственото сигурно заключение, до което бях достигнал, беше, че икономиката е без всякакво съмнение ужасяващо скучна. Вдигайки поглед от една кратка статия, която се опитваше да анализира падането на Никей 148 148 Японски борсов индекс. — Б.пр. , забелязах че Валери започваше отново да кръстосва и да прибира един до друг краката си; по лицето й пробягна лека усмивка. „Истински ад за Миланската борса“ — прочетох, преди да оставя вестника. Получих внезапна ерекция, откривайки, че тя вече беше успяла да си свали гащите. Премести се на седалката до мен и се сгуши до рамото ми. Свали сакото на костюма и го сложи на коленете ми. Хвърлих бегъл поглед вдясно — съседката ни беше все още потънала в четене на списанието си, по-скоро на някаква статия за зимните градини. Тя също носеше костюм с тясна пола и черни чорапи; беше от типа на така наречените възбуждащи буржоазки . Пъхайки ръка под проснатото отгоре сако, Валери хвана члена ми; бях по тънък памучен панталон, усещането беше ужасно силно. Нощта беше вече настъпила. Отпуснах се върху седалката и пъхнах ръка в блузата й. Повдигайки сутиена, обгърнах дясната й гърда с дланта си и започнах да възбуждам зърното с палеца и показалеца си. Някъде около Манс тя разкопча дюкяна ми. Движенията й бяха напълно недвусмислени и аз бях убеден, че нито един от номерата ни не убягва на съседката ни. Според мен е невъзможно да се издържи дълго на мастурбация, извършвана от наистина умела ръка. Малко преди Рен еякулирах, без да успея да потисна един приглушен вик. „Ще трябва да дам на химическо чистене костюма си…“ — каза спокойно Валери. Съседката ни хвърли откровено развеселен поглед.