Мишел Уелбек - Платформата

— А твоята среща с „Италтрав“?

— Мина добре. Без проблеми. Той схвана веднага какво подразбирам под „галантен туризъм“, дори се опита да ме сваля… Това им е хубавото на италианците, поне са предсказуеми… Накрая ми обеща да включи клубовете в каталога си, но ме предупреди да не си правя прекалени илюзии — „Италтрав“ е преди всичко голямо предприятие, защото е конгломерат от многобройни специализирани туристически агенции; сама по себе си фирмата няма ясна физиономия. Всъщност той действа малко като разпространител — можем да влезем в списъка му, но е наша работа да си създадем име на пазара.

— А с Испания докъде стигнахме?

— Имаме добра връзка с „Марсанс“. Те са почти същите, само дето са по-амбициозни и от известно време се опитват да се настанят във Франция. Боях се, че ще конкурираме тяхното предложение, но се оказа, че ни смятат за допълващи ги.

Тя се замисли за миг, преди да продължи.

— А за Франция какво ще правим?

— Все още не знам… Може да е глупаво от моя страна, но наистина се боя от някоя назидателна кампания в пресата. Естествено, можем да проучим пазара, да изпробваме идеята…

— Никога не си вярвал в тези неща.

— Не съм, така е… — той се поколеба за миг. — Всъщност съм склонен да прокарам на минимална степен идеята във Франция единствено чрез „Орортур“. С реклами в много специализирани списания, от рода на FHM или „Еко де Саван“ 143 143 „Ехо от саваните“ (фр.). — Б.пр. . На първо време трябва да заложим наистина на Северна Европа.

Срещата с Готфрийд Рембке се състоя следващия петък. Вечерта преди нея Валери си направи успокояваща маска и си легна много рано. Когато се събудих в осем часа, тя беше вече готова. Резултатът беше впечатляващ. Беше облечена в черен костюм с много къса пола, която пристягаше очарователно дупето й, под сакото си беше сложила блуза от виолетова дантела, тясна и прозрачна на места, и аленочервен сутиен, силно деколтиран, който едновременно разкриваше и повдигаше високо гърдите й. Когато седна срещу леглото, забелязах черни чорапи, избледняващи в горния край и хванати с жартиери. Устните й бяха подчертани с тъмно червило, което малко биеше на лилаво, косите си беше вдигнала на кок.

— Действа ли? — попита ме тя лукаво.

— Действа супер . И все пак жените… — въздъхнах аз. — Когато умишлено разкриват някои неща…

— Това е облеклото ми на институционална съблазнителка. Облякох го донякъде и за теб; знаех, че ще ти хареса.

— Ре-еротизиране на предприятието… — избоботих аз. Тя ми подаде чаша кафе.

През цялото време, докато тръгна, не правих нищо друго, освен да я гледам как върви напред-назад, как става и сяда. Не беше кой знае какво, но действаше , в това нямаше никакво съмнение. Кръстосваше крака — и в горната част на бедрата се появяваше черна лента, която чрез контраста подчертаваше финия найлон. Кръстосваше ги по-плътно — и още по-нагоре се появяваше една дантелена лента, после жартиерите, бялата гола плът, началото на дупето. Прибираше ги един до друг — и всичко изчезваше отново. Навеждаше се над масата — и усещах как гърдите й потрепват под плата. Можех да прекарам часове наред така. Беше лесна, невинна, вечно блажена радост; едно непорочно обещание за щастие.

Трябваше да се срещнат в тринайсет часа в ресторант „Льо Дивелек“ на улица „Университетска“; Жан-Ив и Валери пристигнаха петнайсет минути по-рано.

— Как ще започнем разговора? — тревожеше се Валери, излизайки от таксито.

— Ами ще му кажеш, че искаме да отворим бардаци за шваби… — Жан-Ив направи уморена гримаса. — Не се тревожи, ама хич не се тревожи, той ще започне сам да задава въпроси.

Готфрийд Рембке пристигна точно в тринайсет часа. Още с влизането му в ресторанта, когато подаде палтото си на келнера, те разбраха, че е той. Със стегнато и солидно тяло, с лъщящ череп, с открит поглед и енергично ръкостискане — всичко в него лъхаше на лекота и динамичност и отговаряше идеално на представата, която човек би могъл да си създаде за големия шеф, особено за големия шеф германец. Просто се виждаше как тича нагоре-надолу по цял ден, става от леглото със скок, върти половин час педалите на гимнастическия уред в апартамента, после тръгва на работа с чисто новия си мерцедес, а по пътя слуша икономическите новини. „Този тип изглежда прекрасно…“ — измърмори Жан-Ив, надигайки се, за да го посрещне, широко усмихнат.

Всъщност през първите десет минути хер Рембке говори само за кухнята. Оказа се, че познава добре Франция, културата й, ресторантите й; имаше даже къща в Прованс. „Този тип е без грешка, без грешка…“ — си мислеше Жан-Ив, разглеждайки своето консоме от лангусти с кюрасао. „Rock and roll, Gotty“ 144 144 „Клати се и търкаляй, Готи“ (англ.). Има се предвид танцът рокендрол, чието название произлиза от английските глаголи „rock“ — клатя се, люлея се, и „roll“ — търкалям се, въртя се. — Б.пр. — добави наум той, потапяйки лъжицата си в яденето. Валери беше чудесна — слушаше внимателно със светнали очи, сякаш я бе омагьосал. Искаше да знае къде точно в Прованс, дали намира достатъчно време, за да ходи там и т.н. Беше си поръчала печени раци с ягоди и малини в сос салми.