Мишел Уелбек - Платформата

— Ние в „Орор“ нямаме този проблем — продължи той с лека въздишка. — Ние сме безспорен световен лидер в областта на бизнес хотелиерството, а това е, общо взето, постоянен пазар; затова пък нямаме достатъчно добро присъствие във ваканционното хотелиерство, което е по-несигурно, по-податливо на икономическите или политическите колебания.

— Именно — намеси се Жан-Ив, — доста съм учуден от вашата придобивка. Мислех, че основният ви интерес и приоритет е бизнес хотелиерството, особено в Азия.

— Това остава наш приоритет — отговори спокойно Еспиталие. — Само в Китай например възможностите в областта на икономическото хотелиерство са огромни. Имаме опита, знаем как да го прилагаме — само си представете концепции от типа на „Ибис“ или „Формула 1“, развити в национален мащаб. И въпреки това, как да ви обясня? — той се замисли за миг, погледна тавана, после заседателната маса вдясно, преди да закове отново поглед в Жан-Ив. — „Орор“ е дискретна група — каза той накрая. — Пол Дюбрюл повтаряше често, че тайната на успеха на даден пазар е да се появиш на него навреме. Навреме означава не твърде рано — рядко истинските новатори успяват да извлекат максимума печалба от своите нововъведения — вземете историята с „Apple“ и „Microsoft“. Но това означава, естествено, и да не се появиш твърде късно. Именно тук нашата дискретност ни е била от полза. Ако се развивате в сянка, без много шум, когато конкурентите ви се пробудят и решат да влязат във вашата ниша, ще е вече твърде късно — вие ще сте завзели изцяло и окончателно територията, ще сте постигнали решаващо предимство в конкуренцията. Известността ни не отговаря на действителната ни значимост; до голяма степен всичко се свеждаше до избор.

— Това време отмина — продължи той след нова въздишка. — Сега всички знаят, че сме номер едно в света. От този момент нататък става безмислено — и дори опасно — да залагаме на прекалена дискретност. Група със значението на „Орор“ е длъжна да си изгради образ пред обществото. Бизнес хотелиерството е сигурен занаят, който гарантира високи и редовни доходи. Но той не е — как да се изразя — не е много fun . Хората говорят рядко за служебните си командировки, не им е приятно да разказват за тях. За да развием положителен образ за пред широката публика, ние имахме две възможности — туроператорството и клубовете-хотели. Туроператорството е малко встрани от основния ни занаят, макар да съществуват много добри фирми, готови да сменят собствениците си; за малко щяхме да тръгнем по този път. После се появи възможността „Елдорадор“ и ние решихме да се възползваме от нея.

— Опитвам се да разбера какво целите — уточни Жан-Ив. — Какво е за вас по-важно — резултатите или имиджът?

— Това е сложен въпрос… — Еспиталие се поколеба и се размърда леко в креслото. — Проблемът с „Орор“ е, че акционерите ни са много различни. Всъщност това през 1994-а предизвика слухове за обявяване на публичен търг на акциите ни: сега мога да ви кажа — продължи той, като махна самонадеяно ръка, — че те бяха напълно неоснователни. Днес биха били още по-необосновани — нямаме никакви дългове и нито една международна група, дори извън сектора на хотелиерството, няма достатъчно голям ръст, за да се впусне в този вид дейност. Вярно е обаче, че за разлика от „Нувел Фронтиер“ нашите акционери са твърде разнородни. Пол Дюбрюл и Жерар Пелисон бяха дълбоко в себе си по-скоро предприемачи, отколкото капиталисти — големи предприемачи според мен, сред най-големите на века. Но не са се опитали да запазят контрол върху акционерите на предприятието си и това днес ни поставя в деликатно положение. Вие, както и аз, знаем, че понякога се налага да се допуснат разходи заради престижа, те подобряват стратегическата позиция на групата, без да носят краткосрочно финансов успех. Знаем също така, че понякога се налага да се поддържа дефицитен сектор, защото пазарът не е узрял или преминава през временна криза. Акционерите от новото поколение все по-трудно приемат това — теорията за бързата възвръщаемост на инвестициите нанесе ужасни поражения върху манталитета на хората.

Забелязвайки, че Жан-Ив възнамерява да вземе думата, той повдигна леко ръка.

— Имайте предвид, че нашите акционери все пак не са глупаци. Те знаят много добре, че при настоящите условия не е възможно една верига като „Елдорадор“ да си възвърне баланса за една година, пък дори и за две. Но след третата година те ще следят много внимателно цифрите и много бързо ще си направят съответните изводи. От този момент нататък, колкото и да е прекрасен проектът ви, каквито и огромни възможности да има в него, аз няма да бъда в състояние да го подкрепя.