Мишел Уелбек - Платформата

В девет и половина Жан-Ив остави колата си на паркинга на централата на групата в Еври. Разтъпчи се на ледения въздух, за да се поотпусне, изчаквайки часа на срещата. Точно в десет го въведоха в бюрото на Ерик Льоген, заместник изпълнителен директор на клона хотелиерство, член на управителния съвет. Завършил Централното, с диплома от Станфорд, той беше на четирийсет и пет години. Висок, як, с руси коси и сини очи, той приличаше малко на Жан-Ив — като се прибавят две години отгоре и по-голямата увереност в държането му.

— Президентът Еспиталие ще ви приеме след четвърт час — започна той. — Дотогава ще ви обясня защо сте тук. Преди два месеца купихме веригата „Елдорадор“ от групата „Джет Турз“. Това е малка верига от десетина плажни клубове-хотели, разпръснати из Магреба, Черна Африка и Антилските острови.

— Тя е с дефицитен бюджет, струва ми се.

— Не повече от сектора като цяло — той се усмихна внезапно. — Всъщност малко повече от сектора като цяло. Няма да скрия от вас, че я купихме на доста разумна цена, без да е смешна; имаше и други купувачи от бранша — все още има хора от професията, които вярват, че пазарът ще потръгне. Вярно, че в момента „Клуб Медитеране“ са единствените, които напускат терена; съвсем поверително ще ви кажа, че обсъждахме публичен търг на акциите на Клуба. Плячката беше прекалено тлъста, акционерите нямаше да се съгласят. Пък и нямаше да е много честно спрямо Филип Бургиньон, който е работил при нас… — този път усмивката му беше малко фалшива, сякаш искаше да му внуши, че това — вероятно, но съвсем не сигурно — е шега. — С една дума — поде той, — това, което ви предлагаме, е да поемете ръководството на всичките клубове „Елдорадо“. Целта ви, естествено, ще бъде да постигнете бързо баланс, след което да реализирате печалби.

— Задачата не е никак лесна.

— Напълно осъзнаваме това; мислим, че предложеното възнаграждение е достатъчно привлекателно. Да не говорим за възможностите за кариера в групата, те са огромни — ние присъстваме в сто четирийсет и две страни, за нас работят повече от сто и трийсет хиляди души. Освен това висшите ни кадри стават много често акционери на групата — вярваме в тази система, подготвих ви справка по този въпрос с няколко примера в цифри.

— Ще ми е необходима и по-точна информация за състоянието на хотелите във веригата.

— Разбира се, след малко ще ви дам подробно досие по въпроса. Това не е чисто тактическа покупка, ние вярваме във възможностите на тази структура — географското разположение на базата е добро, състоянието е, общо взето, отлично — не се налагат много подобрения. Поне така ми се струва, но аз нямам опит във ваканционното хотелиерство. Естествено, ще съгласуваме дейностите си, но всички тези въпроси ще решавате сам. Ако пожелаете да се освободите от някой хотел или да се сдобиете с нов, то крайното решение ще бъде ваше. Така работим ние тук, в „Орор“.

Замисли се за миг, преди да продължи:

— Естествено, вие не сте случайно тук. Работата ви в „Нувел Фронтиер“ бе наблюдавана с голям интерес от бранша; може дори да се каже, че създадохте школа. Не се опитвахте системно да предлагате най-ниската цена, нито най-добрите услуги; всеки път бяхте близо до приемливата за клиентите цена за определено ниво на услугите; това съвпада напълно с нашата философия, прилагана във всички вериги на групата. И още нещо, което е също много важно — вие участвахте в създаването на марка с много добър имидж; в „Орор“ не винаги сме успявали да постигнем това.

Телефонът на писалището на Льоген иззвъня. Последвалият разговор беше много кратък. Той стана и поведе Жан-Ив по един коридор с бежови плочи. Бюрото на Жан-Люк Еспиталие беше огромно, дълго най-малко двайсет метра; лявата страна беше заета от заседателна маса с около петнайсетина стола. Когато влязоха, Еспиталие се надигна и ги посрещна с усмивка. Беше дребен мъж, доста млад — със сигурност на не повече от четирийсет и пет години — с леко плешиво чело, на вид странно скромен, почти безличен, сякаш искаше да подчертае, че се отнася с ирония към високия си пост. Това не бива да подвежда човек, помисли си Жан-Ив; завършилите Висшето училище по администрация са често такива, усвояват нарочно подобно привидно иронично отношение, което се оказва измамно. Настаниха се на фотьойлите около ниската маса пред писалището му. Еспиталие се взира дълго в него, със странната си плаха усмивка, преди да вземе думата.

— Изпитвам голямо възхищение към Жак Майо — каза той най-сетне. — Той създаде чудесно предприятие, много оригинално, с истинска своя култура. Това не се случва често. Но все пак — без да играя ролята на злокобен предвестник, — аз мисля, че френските туроператори трябва да се подготвят за един изключително труден период. Съвсем скоро — това е вече неизбежно и според мен е само въпрос на месеци — британските и германските туроператори ще се появят на пазара ни. Те имат два до три пъти по-голяма финансова мощ и предлагат екскурзии, които са с 20 до 30 % по-евтини, на същото или по-добро равнище на услугите. Конкуренцията ще бъде жестока, много жестока. Или, казано откровено, ще има жертви. Не искам да кажа, че една от тях ще бъде „Нувел Фронтиер“; те са група с ярко изразена индивидуалност, със сплотени акционери, може да издържат. Но във всеки случай всички ни очакват трудни години.