Мишел Уелбек - Платформата

Големите туристически компании са в непрекъсната конкуренция и могат да спечелят пари само ако измислят най-точната формула за задоволяване на желанията на клиентите си. Важното е обаче да я предложат с намеци, на език, който се съобразява с привидностите. Защото всъщност западният човек се е променил, появила се е и нова порода жени. Еманципираната жена с професия не може да бъде нежна и всеотдайна. Тя има желания, с които мъжът трябва да се съобрази, а не обратното. Децата, когато ги има, са бреме и то трябва да бъде еднакво споделено и разделено с мъжа. Удовлетворението да направиш някого щастлив е отживелица, а не естествена необходимост. Уелбек не се бои да опише жената самка — икономически независима, силна и борбена, тя непрекъснато се доказва. Самодоказването е най-важното и в отношенията й с мъжа, които се изчерпват с акта на прелъстяването. Егоизмът, характерен за мъжкия нарцисизъм, е заразил и западните жени, разликата в половете е сведена до биологията, начините за задоволяване на сексуалните потребности започват все повече да си приличат. Затова сред клиентелата на сексуалния туризъм има все повече жени. Що се отнася до мъжете, те търсят и намират на Изток онова, което им се отказва в западния свят. Там да доставиш удоволствие на мъжа, макар и срещу заплащане, е все още основен стремеж на жената.

Разказът за парижките садомазохистични клубове и сцените, наблюдавани в един от тях, може би шокират, но те са съществуващи практики, за които просто не се говори. И ако има някаква изненада в романа, това е любовният сюжет. Защото в живота на главния герой — примирен, самотен, отказал се от всякакви илюзии и мечти — се появява жената и споделената, щастлива любов. Но и тук сме далеч от класическата схема. Новото, различното, „скандалното“ е, че споделянето на любовта започва, продължава и се осъществява във и чрез секса. Авторът описва с невероятна естественост удоволствията на сексуалните преживявания, и то не непременно между един мъж и една жена, а между няколко партньори, което не пречи, а по-скоро укрепва целостта на основната двойка; така плътта е поставена в услуга на душата. Образът на Валери, историята й, дарбата й да съчетава любовта с удоволствието във всичките му проявления, които съвременните нрави допускат, е фокусът на повествованието, а смъртта й — неговият край.

Кървавият атентат на ислямските интегристи срещу западните сексуални туристи, в който Валери загива, представлява изненадващо точно предсказание на разигралата се две години по-късно действителна драма на индонезийския остров Бали. Тогава се заговори за „пророчествата“ на Уелбек. Упрекван в краен песимизъм, в цинизъм и черногледство, Уелбек всъщност усеща и съобщава все още неосъзнатата от съвременниците му посока, която според него е избрал съвременният свят.

В едно интервю авторът заявява: „Аз съм писател на обикновеното страдание.“ Героите в романите на Уелбек са представители на средната класа, животът им е лишен от крайни и силни преживявания и е често убийствено еднообразен. Основните теми са страхът от ежедневието и стремежът да се избяга от него, самотата, съпътстващото човека непрестанно усещане за смърт, необходимостта от секс и невъзможността тя да бъде задоволена извън временните и преходни удоволствия на платената любов, отсъствието на идея, а оттам и на смисъл в живота, дълбокото отвращение към бъбривото, лицемерно общество, което чрез езика, с който се самоописва, прикрива истината за себе си. Чрез характерните за него художествени средства Мишел Уелбек ни внушава спокойно и хладнокръвно, че съвременникът му живее в два паралелни свята — света на онова, за което може да се говори, и света на онова, което всички знаем, но „официално“ избягваме да назовем. Стилът на писателя е изключително опростен, фразата му се характеризира със свой собствен ритъм, изобилието от наречия подсказва колко важно е за него движението.

„Платформата“ е само привидно проста книга. Четивна, интересна, за някои излишно натоварена със секс, за други прекалено мрачна, за трети скандална, тя е просто роман на своето време. Съвременен роман, който се вписва в близката му по усещане голяма литература. Защото идейно и художествено героят на Уелбек е потомък на чужденеца на Камю и ако се абстрахираме от декора и подробностите около случките в двата романа, ще стигнем неизбежно до все същото усещане за абсурд, обърканост и отчуждение.