Арчибалд Кронин - Пътят на доктор Шенън

Приемете искреното ми съчувствие за обнародваното в „Прегледа“, което ни най-малко не намалява заслугата на вашия труд. Още не мога да пътувам, но се надявам да ви видя скоро за уреждане на бъдещата ви работа. Почитания.

Вълнението, сдържано досега, ме сломи с удвоена сила. В упованието си на професор Чалис аз забравях възрастта и растящата му слабост. Тази съболезнователна телеграма разруши последната опора и докато гледах замъглените слова, почувствах изведнъж как нещо буквално се скъса зад челото ми, като прекалено опънат ластик. В същия миг престанах да се владея, стаята се завъртя около мене и в някакво внезапно просветление аз видях колко е смешно всичко това. Усмихнах се отначало едва уловимо, после все по-ясно и най-сетне се разсмях… на себе си, на сегашното си положение… След това, като бързо превъплъщаващ се цирков артист, комуто са наложили нова роля, станах отново спокоен, сериозен и изпълнен със сили.

Погледнах решително часовника си, като забравих, че бях сторил това само преди няколко минути. Беше едва три и четвърт и това ме успокои, защото изпитах внезапно настойчиво желание да върша нещо. Разочарованието бе изчезнало напълно и през обзелата ме безчувственост усетих настъпването на някакво смътно успокоение, някакво съзнание, че това, което става вън оттук — в института или в Далнейр — има твърде малко значение за общото течение на моя живот. Нима не бях тук в пълна сигурност, добре настанен и хранен, запазен от ударите и скърбите на външния свит в това великолепно, добре защитено убежище? И тъй като ми харесваше, не трябваше да го напускам никога.

Ободрен от тази мисъл, тръгнах бързо към западното крило, където трябваше да направя вечерната визитация, защото Мейтланд имаше почивен ден. В последно време бях малко небрежен към това задължение, може би защото не отдавах цялото си внимание на пряката си работа. Така не биваше, не беше почтено по отношение на доктор Гудол, не отговаряше на принципите в Истършоус. Упрекнах се и си казах, че трябва да дам съответно възмездие. Много нещо можех да сторя до края на деня.

В хола на западното крило се присъединих към сестра Шед и обиколих внимателно заедно с нея шестте коридора. Не бързах и не вършех работата как да е, бях старателен и грижлив. Тишината в коридорите беше странно успокоителна. Разговарях надълго с мнозина пациенти, а с херцогинята дори изпих чашка чай в стаята й, просторно жилище с избелели зелени завеси, меча кожа пред камината и бронзов полилей. Тя беше в морава кадифена рокля с много скъпоценни накити и няколко огърлици от съвсем пресни пъпешови семки. Отначало ме гледаше изпитателно с малките си като мъниста очи, но аз се постарах да й се харесам и тя постепенно се отпусна, а когато си тръгнах, дори ми подаде кокетно своята жълта като пергамент ръка.

Малко поразвеселен от този успех, аз се обърнах към Шед, с която бяхме застанали пред външната врата.

— Не е ли забележително, сестро… как херцогинята, въпреки странностите си, обобщава някои прояви, които се наблюдават и у другите дами тук.

— Забележително наистина. — През цялото време на визитацията сестрата беше сдържана и мълчалива. Сега ме погледна някак особено, остро и неодобрително.

— Искам да кажа — усмихнах се аз, — че всички се грижат за облеклото си. И най-старите дори се стараят да излязат с нещо ново, добавяйки някоя панделка, променяйки някоя джуфка от желание да надминат останалите. Тези хрумвания са често пъти смешни, но ако са по-особени, веднага стават модни. Богатият гардероб на херцогинята й дава, разбира се, възможност да царства безрезервно.

Без да отделя поглед от мен, сестра Шед отвори уста, после ги стисна с явно неудоволствие.

— Интересно е държането им към другия пол… — продължих аз. — Вземете например безстрастните девици, които пребледняват само като видят мъж… или другите, романтично настроени, които поглеждат свенливо към избраника си, докато се разхождат… или нещастниците, които ту се стремят, ту се оплакват от забременяване от светкавица, мълния, електрически вълни, слънчеви и лунни лъчи или дори от свръхестествено посещение на самия Гудол.

— Извинете, докторе — прекъсна ме рязко Шед. — Мис Индр ме чака. Трябва да вървя. — Когато си тръгна с намръщено чело, добави: — Вие наистина ме изненадвате. Защо не отидете да си полегнете?

Тя бе помислила, дявол да я вземе, че съм пиян. Напразно беше да се умува в разговор с нея. Тръгването й ме ядоса, но не позволих в никакъв случай да ме разстрои. И продължих с възобновена бодрост към аптеката.