Арчибалд Кронин - Пътят на доктор Шенън

— Къде е тя сега?

— Предложих й да се оженим. Исках да постъпя почтено. Но имахме отвратителна разправия. Тя се върна при своите. Не съжалявам. Щях да бъда ужасно нещастен.

— Отървал сте се много добре. Много по-добре от Спенс.

— Вие знаете, че случаят се дължи на злополука. Нощта била мъглива. Той се подхлъзнал на перона. Всичко се разкри при разследването.

— Не се оправдавайте, за бога. Говорите така, сякаш чувствате, че сам сте го бутнал под влака.

Той пребледня.

— Не мислите ли, че казахте нещо неуместно? Аз възнамерявам във всеки случай да докажа, че не съм такъв негодник, за какъвто ме представят. Ще се заловя за работа, ще работя сериозно в института и ще постигна нещо, от което всички ще подскочат.

Той оставяше впечатление, че е бил жертва на непреодолими обстоятелства и бъдещето ще го оправдае напълно. Знаех, че не ще постигне никога нищо, че под своята външност на блестящо превъзходство е слаб, безволев и самолюбив. Беше ми неприятно, че е тук. Станах да разровя огъня с надежда, че ще разбере намека и ще си отиде.

Но той не си отиде, а продължи да ме гледа някак странно.

— Свършили сте добра работа напоследък.

Застанал настрана от него, махнах с ръка.

— В института всички бяха във възторг.

Вдигнах бавно поглед. Въпреки замъгленото ми съзнание забелязах, че изрече глагола в минало време и това ме учуди. Последва минутно мълчание.

Той се поизправи, после се наклони към мен със странна, леко съчувствена усмивка.

— Ъшер ме натовари да ви посетя, Шенън… за да ви съобщя новината. Изпреварили са ви. Някой е обнародвал вече същото постижение.

Погледнах го тъпо, без да разбирам накъде клони; после трепнах внезапно.

— Какво искате да кажете? — едва успях да изрека аз. — Прегледах всичко писано по тоя въпрос, преди да започна. И не намерих нищо.

— Да, Шенън. Не е имало тогава. Но сега има. Една американска научна деятелка, доктор Еванс, току-що е обнародвала в тоз месечния брой на списание „Медицински преглед“ пълен доклад за опитите си. Работила две години. Заключенията й са точно като вашите. Тя успяла да изолира бацила, да докаже разпространението на болестта из целия свят… Цифрите са поразителни… Установила е същото заболяване у млекодайния добитък, с една дума, постигнала е всичко, до което сте стигнал и вие.

Продължително мълчание. Стаята се въртеше около мене.

Ломекс заговори отново с прекалено внимание.

— Вестта ни бе съобщена най-напред от Смит. Той следил от месеци работата на доктор Еванс. Имал доклада й още преди да излезе от печат. Вчера го донесе в института.

— Ясно.

Устните ми бяха сухи и студени, чувствах се вкаменен. Осемнадесет месеца непрестанни усилия, денонощен трескав труд при най-големи мъчнотии и всичко пропаднало без смисъл. Щом резултатите бяха вече известни на научните среди, доказани и оповестени, никаква полза от това, което бях извършил, като бях разрешил с толкова усилия същите въпроси. Такива неща са се случвали, разбира се, и друг път; по някаква странна телепатия двама научни работници от различни континенти са започвали, без да се познават, едни и същи изследвания. А несъмнено щеше да се случва и занапред. Но това не намаляваше ужасната мъка да видя, че друг е постигнал целта преди мене, не притъпяваше смъртната болка от поражението.

— Проклета несполука. — Ломекс говореше, без да ме поглежда. — Излишно е да казвам колко съжалявам.

Това престорено съчувствие беше по-тежко от равнодушие. Той стана.

— Между другото, донесох ви статията, в случай че искате да я прочетете. — Той извади от джоба на сакото си няколко печатни листа и ги остави на масата. — А сега да вървя. Лека нощ, Шенън.

— Лека нощ.

Когато си отиде, аз седнах, зареял поглед, без да виждам нещо, обзет от пусто, безнадеждно спокойствие. После, с дълбока въздишка, изтръгната сякаш от глъбините на душата ми, станах, взех доклада и се насилих да го прочета.

Както бе казал Ломекс, изследването на болестта, наречена по-късно бруцелоза, беше наистина блестящо и впоследствие бе сметнато за историческо постижение. След като го прочетох най-внимателно два пъти, трябваше да призная с внезапен изблик на завист, че доктор Еванс е блестящ, изобретателен учен, чийто труд беше може би по-ценен от моя.

Сгънах с дълбоко спокойствие листовете и станах. Колкото неистинско и да беше, това ново спокойствие беше внезапно опиянение, което проясни съзнанието ми и ми даде сили. Часът беше три — време да позвъня отново в Далнейр. Тръгнах без трепет към телефона. Но преди да вдигна слушалката, някой почука на вратата, прислужницата влезе и ми подаде телеграма. Отворих я, без да трепна.