Арчибалд Кронин - Пътят на доктор Шенън

Сега ровеше из шкафчето си, откъдето най-после извади весело бутилка бенедиктин.

— Това ми попадна. Да се почерпим по случая. Веднага.

Той извади запушалката и наля в три чисти мензурки щедри дози от златистото питие.

Нейл Спенс, третият представител в тима на професор Ъшер, не беше склонен към веселие. Като някой рак отшелник той се показваше само по изключение от черупката си. Едно от тия изключения бяха редовните седмични излизания със съпругата му. Но сега се присъедини дружелюбно към Ломекс.

Същото сторих и аз. Мисълта за дръзкото ми решение да използвам университетската лаборатория за собствените си опити ме изпълваше със свобода и възбуда, която стигаше почти до екзалтация и ми вдъхваше непобедимо желание да отпразнувам случая.

— За отсъстващите приятели! — Ломекс изпразни чашата си. — Между които и хер професор Хюго. Надявам се, че питието ви харесва. Моите уважавани колеги заслужават само най-хубави неща.

— Много хубаво — каза Спейс със своя спокоен и сериозен глас.

— Приготвят го монаси. — Ломекс обърна към мен насмешливия си поглед. — На вас, Шенън, трябва особено да ви хареса. Вие сте католик, нали?

— Да… разбира се — отговорих с обезоръжаваща самоувереност.

Ломекс напълни отново чашите, като се усмихваше с едва уловима подигравка.

— Аз пък мислех, Робърт, че сте човек на науката. А не е възможно да примирите Битието 1 1 Става дума за „Битие“ от Библията. с учението за превръщането на видовете.

— Не се и опитвам. — Отпих глътка от загряващото приятно питие. — Едното е жалка действителност… другото — романтична тайна.

— Хм… — каза Ломекс. — А папата?

— Много добре се разбираме.

— Обичате ли го?

— Несъмнено. — Престанах да се усмихвам. Шегите на Ломекс на тая тема почти винаги ме ядосваха. — Признавам, че не съм примерен в това отношение… всъщност тъкмо обратното. Но все пак има нещо, от което не мога да се откажа… въпреки разума си, ако желаете… Не желаете да ви кажа, надявам се, че съжалявам за това.

— Съвсем не, драги колега — каза любезно Ломекс.

Нейл Спенс погледна часовника си.

— Почти шест. Мюриел трябва всеки миг да дойде!

Той извади кърпичка и започна да изтрива крадешком влагата в ъглите на устата си.

Една нощ, когато Спенс се бе поизправил непредпазливо във влажния мрак на окопа край Марна, за да отмори свитите си крака, един германски шрапнел бе избухнал и разтрошил долната му челюст; и при все че хирургът я бе закърпил чудесно с едно от ребрата му, последствията бяха явни: едно жалко обезобразено човешко лице. Брадичката заместена от сърдита резка, две стиснати устни, произлизащи от тоя белег — жестока противоположност на прекрасното широко чело, под което тъмните, почти наплашени очи се криеха несъзнателно. Обезобразяването беше още по-ужасно поради това, че по-рано Спенс е бил красив младеж, много ухажван на местните вечеринки, излети и състезания по тенис сред спокойното и безгрижно уинтънско общество.

— Жена ви е очарователна — забеляза учтиво Ломекс. — Останах безкрайно доволен от театъра миналата седмица. Да полеем ли още веднъж хер Хюго?

— Не, недейте — каза благоразумно Спенс. — Достатъчно пихме.

— Но той ни каза да пием според най-добрите традиции на института — казах аз.

Засмяхме се всички, дори и Спенс. Нещо, което рядко правеше: смехът разкриваше много зле лицето му. В същия миг смехът ни бе прекъснат от шум зад нас.

Мисис Спенс бе влязла без предизвестие в лабораторията, с дръзкото изражение на човек, съзнателно нарушил реда. Тя ни се усмихна жизнерадостно зад воала с точици, който се спускаше от шапката и придаваше особена привлекателност на слабото й лице.

— Смит не се вижда никъде и аз трябваше да чакам… да чакам… като осъдена душа.

Двадесет и седем годишна, средна на ръст, слаба, хубавичка, с тънки китки и глезени, със светлокестеняви коси и тясно, почти безцветно лице, в което сивите очи светваха понякога с детинска игривост, Мюриел Спенс беше истинска награда за злочестината на Спенс. Той бил сгоден за нея още преди войната, а когато се върнал напълно обезобразен, тя не го изоставила, устоявайки на натиска на своето семейство и собствените му усилия да й върне свободата. Шумната венчавка предизвикала голям интерес. При все че бе загубила твърде много от младежката си хубост и се държеше някак изкуствено, Мюриел беше все още привлекателна в тъмния костюм с яка от кафява кожа и озари с присъствието си мрачната ни лаборатория. От внимание към Спенс, който беше най-добрият ми приятел, аз се стараех да обикна и Мюриел, но стеснителен и сдържан по природа, все мислех, че съм й неприятен и се държах настрана.