Арчибалд Кронин - Пътят на доктор Шенън

Не беше необходимо много време за измерване и затваряне в ампули на полутечната смес. В десет без четвърт привърших. Най-после, въпреки всичко, стигнах до върха на безкрайния хълм и сега поглеждах надолу към разкритите пред мен царства.

Бях толкова замаян, че трябваше да се задържа за края на чина. Бученето в ушите ми преобрази далечната музика. Отначало едва уловимо, след това по-ясно аз долавях звуците й като божествена симфония със звънки, нежни и чисти ангелски гласове, с приглас на камбани и звучен контрапункт от барабани. Докато тези възторжени съзвучия се засилваха, аз си повтарях развълнувано: „Аз извърших това… О, велики Боже… завърших го най-после“.

Успях с усилие да се съвзема, поставих внимателно ампулите в сандъка с лед, заключих лабораторията и излязох.

Тръгнах с уморени стъпки към стаята си. Когато влязох в хола, чух, че някой ме вика; обърнах се и видях надзирателя Броган, който тичаше след мене.

Спрях се да го дочакам. Беше пребледнял и запъхтян.

— Доктор Шенън, навсякъде ви търсих. — Той си пое дъх. — Случила се е злополука, сър.

Гледах го втренчено, без да мръдна.

— Виждате ли, сър… — Въпреки голямата си опитност, той трепереше. — За вашия приятел… току-що ни съобщиха от гарата.

Спенс! Почувствах, че ми прилошава. По челото ми изби студена пот. Преглътнах с мъка.

— Подхлъзнал се и паднал, сър. Тъкмо когато влизал влакът от девет часа. Всичко станало мигновено.

Следващите няколко дни бяха влажни и мъгливи, с хладния лъх на ранна есен — тъжен предвестник на настъпващата зима, и аз работех под гнета на мрачно като времето настроение. Спенс бе погребан в родния му град Улапул в далечното графство Рос, така че не можах да присъствам. Но в писмо до родителите му се опитах да смекча удара, като отдадох станалото само на една трагична случайност. Не бях чул нищо за Ломекс и Мюриел.

Лабораторията беше заключена, ключът беше в джоба ми, но колкото и да изглеждаше странно, аз не отивах там. Професор Чалис щеше да се върне в Уинтън към края на седмицата и аз бях решил да оставя в негови ръце всички подробности около оповестяването на откритието ми. Вестта за него се разнесе неизбежно в Истършоус, така че трябваше да изживея стеснителното положение да приемам поздравления — сдържани от Мейтланд и мис Индр, възторжени от Полфри, сърдечно сериозни от доктор Гудол. Потърсиха ме дори по телефона от голямата фармацевтична фирма Уилсън от Лондон, на която не пожелах да дам никакъв отговор, преди да се посъветвам с Чалис.

Но в четвъртък ме посети човек, когото най-малко бях очаквал. След вечеря, докато се разхождах из стаята си и пушех цигара след цигара, като се мъчех да съсредоточа разсеяните си мисли и да овладея все още разстроените си нерви, вратата се отвори и на прага застана професор Ъшер.

Погледнах тъпо високата му, изискана фигура, а той пристъпи към мене и, сърдечно усмихнат, ми стисна ръка.

— Как сте, драги Шенън? Надявам се, че не съм дошъл в неудобно време?

— Не… — отвърнах сухо аз. — Ни най-малко.

— Мога ли да седна? — Той седна на стол и преметна крак върху крак. — Би трябвало навярно да ви предупредя, че ще дойда, но аз предпочитам да действам спонтанно. А исках да бъда измежду първите, който ще ви поздравят.

— Благодаря.

— Бях в кабинета си, когато професор Чалис ми телефонира от Бют и ми предложи една своя идея. — Той се усмихна и поглади своята грижливо вчесана брадичка. — Въпреки тежките административни задължения опитвам се да намеря малко време и за истинска научна работа. Затова не се поколебах нито за миг.

Не можах да намеря подходящ отговор и не казах нищо.

— Аз знаех, разбира се, че това ще стане. Не би било самохвалство, ако кажа, че не съм пропуснал нищо от научните събития. Пък и главната цел на моя институт всъщност е да подкрепя развитието на всичко ценно в съвременната наука; а въпреки нашето малко недоразумение, аз бях убеден, че вие ще оправдаете един ден вярата, която имах във вас.

Прехапах устни пред тази явна неискреност.

— Много неприятности бихте ми спестили, ако действахте в съгласие с това убеждение.

— Да — съгласи се любезно той. — Готов съм откровено да призная, че прибързах. А сега след това мое признание, надявам се, че ще ми помогнете да се разберем и като забравите миналото.

Главата ме заболя още повече. Не можех да отгатна целта му.

Той заговори още по-доверително:

— Слушайте, Шенън. Ще бъда съвсем откровен пред вас. Страшно не ни върви в института напоследък. Нямаме никакви задоволителни постижения. Накратко казано, желая да се върнете.