Арчибалд Кронин - Пътят на доктор Шенън

Какъв глупак бях, боже мой! В пламенното безумие на тия непоправими мигове аз не помислих колко дълбоко чувството за извършения грях ще нарани нейната откровена, непокварена душа. Още я виждах такава, каквато си отиде късно през нощта, пребледняла и жалка, с треперещи устни, с изражение на ранено птиче, така измъчено, тъжно и отчаяно, че ми разкъса сърцето.

Добродетелта е нещо, за което никога не мислим, а понякога дори му се смеем. Но добродетелта беше самата същност на Джин.

Някога, като дете, счупих крехка кристална ваза. И сега изпитвах същото чувство на безутешна мъка, каквато изпитах тогава при вида на пръснатите по пода отломки. Знаех, че други девойки изживяват почти безгрижно подобни „романи“, но ние, така различни, уви, във всяко друго отношение, си приличахме в едно: не можехме да сложим върху раните си балсама на равнодушието. Един израз от писмото й прорязваше непрестанно мозъка ми:

Сгрешихме, като мислехме, че можем да бъдем заедно. Не трябва да повторим тази грешка. Не мога и не трябва да те видя вече.

Дълбока въздишка се изтръгна от гърдите ми. Чувствах отчаян, че съм захвърлил и завинаги загубил един скъпоценен бисер. Изтощен, разстроен, изпълнен с изгаряща болка, аз се укорявах горчиво. Но ние бяхме прекрачили невидимата граница не толкова поради това, че бяхме заедно, колкото поради силите, които искаха да ни разделят. А сега… изчезнала ли бе магията… мъртво ли беше сърцето? Не. Аз копнеех за нея повече от всеки друг път. Стремях се към нея с цялата си душа.

Скочих изведнъж. При все че не мислех за нищо друго, откакто бях получил това писмо, сега се постарах да отхвърля унинието и да съсредоточа мисълта си върху предложението на Чалис. Съзнанието ми не беше съгласно с този план, но трябваше да призная, че доводите на професора бяха правилни. И след като се разхождах унесено и неспокойно из стаята почти цял час, реших да приема. Тъй като наближаваше пет и половина, заключих и тръгнах за амбулаторията на Тронгейт.

Чакалнята беше както обикновено задушна, препълнена с хора, с миризми, нашепвани разговори, кашляне, тежко дишане и тътрузене на крака по голите дъски. Кафявите стени бяха овлажнели от изпарения. Още докато сядах пред масата си, доктор Мейтърс влезе в стаята с лист в ръка.

— Препълнена зала, Шенън. Работата върви добре. Бихте ли имал нещо против да отидете вместо мене на тия адреси, след като привършите тук?

На хартийката, която ми подаде, бяха записани пет адреса. Постепенно, безцеремонно и добродушно той увеличаваше работата ми, така че сега аз работех много повече, отколкото бяхме уговорили първоначално.

— Добре — отвърнах равнодушно аз. — Но бих искал да поговоря с вас.

— Казвайте.

— Съжалявам, но ще трябва да напусна.

Той бе започнал вече да прехвърля по обичая си цели шепи пари — получените следобед хонорари — от джобовете на панталоните си в кожената кесия, но се спря изведнъж и остро ме изгледа. След миг се разсмя.

— Чудех се кога ще се опитате да ми изтръгнете увеличение. Колко искате?

— Нищо.

— Карайте, Шенън. Вие не сте лош младеж. Ще ви дам още една гвинея седмично.

— Не — казах аз, без да го поглеждам.

— Две тогава, дявол да го вземе.

Когато поклатих отрицателно глава, изражението му се промени и стана сериозно. Той бутна с крак вратата под носа на чакащите пациенти, седна на бюрото и ме загледа.

— Чудесен подарък за човек, който отива да се поразсее някъде. Тази вечер водя жена си и Ада в цирка Хеглер. Не можете да си представите колко им се понравихте, когато ви видяха оня ден. А сега кажете: колко искате наистина?

Едва смогвах да се владея. При сегашното ми настроение бях възмутен от начина, по който той свеждаше всичко към един общ знаменател — парите.

— Не става дума за пари.

Той не ми повярва — невъзможно беше този скъпоценен артикул да е без значение за мен. Гризейки нокътя на палеца си, той продължаваше да ме гледа, като пресмяташе нещо наум.

— Слушайте, Шенън — каза на един дъх той. — Аз се привързах към вас. Всички се привързахме всъщност. Не казвам, че сте вече опитен лекар, но ще се изучите при мене. Важното е, че човек може да ви се довери. Честен сте. Парите не се лепят по пръстите ви. Отдавна вече мислех да ви направя това предложение. Слушайте сега. Останете при мен като постоянен помощник с двеста и петдесет или да кажем с триста лири годишно. Ако работите добре, след дванадесет месеца ще ви направя съдружник и ще ви плащам според прихода. Разбирате ли? Тази амбулатория е истинска златна мина. Ще я разработваме заедно. А пък ако се харесате с Ада, можем да превърнем работата в семейно предприятие, което вие ще наследите изцяло след време.