Арчибалд Кронин - Пътят на доктор Шенън

Здесь есть возможность читать онлайн «Арчибалд Кронин - Пътят на доктор Шенън» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 1992, ISBN: 1992, Издательство: Жар, Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Пътят на доктор Шенън: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Пътят на доктор Шенън»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Робърт Шенън е на ръба на важно научно откритие. Воден от огромна амбиция, той няма време или желание за нищо извън научната си работа. Младата и хубава студентка Джийн Лоу обаче има други планове. Отгледана от строги и много религиозни родители, тя е отлична студентка и покорна дъщеря, докато не среща Шенън. Увлечението й я кара да загърби семейните традиции и да се впусне в едно приключение, което може да й струва всичко: учението, семейството, дори бъдещето. Готова ли е Джийн да се бори за любимия мъж, когато трудностите са на път да го пречупят? Кое в крайна сметка ще се окаже по-силно: амбицията или любовта?

Пътят на доктор Шенън — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Пътят на доктор Шенън», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Джин — подех аз, стремейки се да се овладея. — Като изключим лекциите, ти си свободна сега… Искам да кажа, че след десет часа не си заета с нищо особено, нали?

— Да. — Очите й ме гледаха изпитателно и тъй като не продължих, тя запита: — Защо?

— Необходима ми е помощта ти — отвърнах твърдо и искрено, убеден, че казвам истината. И продължих, без да отделям поглед от нея: — Привърших наполовина изследванията си; сега трябва да започна втората стъпка и съм много неспокоен. Знаеш колко мъчнотии имах, като работех сам… О, не се оплаквам, но за новия етап ми е нужна помощ. Има опити, които в никакъв случай не мога да направя сам. Професор Чалис ми осигури помещение. — Помълчах. — Би ли желала… ще дойдеш ли да работиш с мен?

Тя се поизчерви, погледна ме за миг внимателно, после наведе бавно очи. Последва мълчание.

— О, Робърт! Бих искала. Но не мога. Сигурно знаеш при какви условия съм сега? Моите родители… Аз съм им толкова много задължена… Те разчитат само на мен… и аз ги обичам… Особено мама… по-добра от нея няма на света. А те… при все че не ме принудиха изрично — тя сякаш търсеше думи, за да смекчи удара, — не желаят да се срещам с теб. Така че и сега… върша нещо против волята им.

Прехапах устни. Въпреки всичката й кротост у нея имаше непреклонност, дълбока вярност, преданост — не към мене, уви! — и чувство за дълг, което я изпълваше с ужас към измамата.

— Те трябва наистина много да ме ненавиждат.

— Не, Робърт. Просто смятат, че пътищата ни са различни.

— Но въпросът не е личен — избухнах аз. — Ти си вече лекарка, а в случая става дума за научна работа.

— Много бих искала да го направя. И много се интересувам от този въпрос. Но не е възможно.

— Напълно възможно е — настоях аз. — Не е необходимо другите да знаят. Вашите могат да си мислят, че имаш практически занятия по тропическа медицина…

Тя ме погледна така измъчено, че веднага млъкнах.

— Не се страхувам от тях, Робърт.

— А от какво?

— От това, че ще бъдем заедно.

— Толкова ли е страшно?

Тя вдигна черните си ресници и ме погледна тъжно.

— Зная, че аз съм виновна… Не разбирах отначало колко… дълбоко е взаимното ни чувство. А ако продължаваме да се срещаме, то ще стане още по-дълбоко. И ще ни бъде още по-тежко накрая.

При това простичко признание сърцето ми отново пламна. Поех бързо дъх, решен на всяка цена да я убедя.

— Слушай, Джин. Ако обещая, ако се закълна, че никога няма да те ухажвам, нито дори да спомена думата любов, ще ми помагаш ли? Така ужасно се нуждая от помощ. Сам не ще мога да свърша нищо.

Продължително, пълно мълчание. Тя ме гледаше недоверчиво, ту поруменяваше, ту бледнееше, просто замаяна от нерешителност. Побързах да се възползвам от това и настоях:

— Случаят е изключителен. Аз съм пред прага на едно почти невероятно откритие. Ела да видиш сама.

Скочих с увлечение и й подадох ръка. След миг стана бавно и тя.

До фармацевтичния факултет не беше далеко. Стигнахме за десет минути. Заведох я право в моята лаборатория, извадих от малкия инкубатор една епруветка с култури от пробите на Дюти и нетърпеливо й я подадох.

— Ето — казах аз. — Имам вече бацила. Много бързо расте. Не го ли позна?

Явно заинтересована, тя поклати отрицателно глава и ме погледна въпросително с големите си тъмни зеници.

Поставих отново епруветката във водата. Погледнах регулатора и затворих цинковата вратичка. После съвсем простичко й обясних какво съм намислил.

Страните й поруменяха от възторг. Светналият, дълбоко развълнуван поглед блуждаеше из стаята, като се спираше ту на инкубатора, ту на мен. Сърцето ми туптеше неудържимо. За да прикрия вълнението си, отидох до прозореца и го вдигнах; в стаята нахлу поток от слънчева светлина. Къдрави облаци се гонеха навън по ясносиньото небе. Аз се обърнах към Джин.

— Робърт — каза бавно тя, — ако дойда да работя с теб… защото мисля, че работата ти е наистина от значение… обещаваш ли честно да удържиш на думата си?

— Да — казах аз.

Видях как гърдите й се повдигнаха във внезапна въздишка. Аз продължавах да я гледам, а тя остави книгата, свали шапката си и започна да сваля ръкавиците.

— Добре — каза тя. — Да почваме.

V

Всяка сутрин след десет часа Джин идваше направо от лекции в лабораторията, където аз вече работех, вземаше престилката си от закачалката зад вратата, навличаше я и се залавяше методично за работа в другия край на дългата маса. Разменяхме само по някоя дума или дори само усмивка при влизането й. Понякога, когато бивах зает с изчисления, аз се преструвах, че не съм я забелязал, като се надявах да я успокоя напълно с това безразличие. Но тя беше все пак тук и когато по-късно поглеждах предпазливо, можех да видя колко сериозно и съсредоточено мери и титрова разтвори зад натрупаните бюрети, а след това записва всичко в измачкания черен дневник.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Пътят на доктор Шенън»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Пътят на доктор Шенън» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Арчибалд Кронин - Путь Шеннона
Арчибалд Кронин
Арчибалд Кронин - Цитаделата
Арчибалд Кронин
Арчибалд Кронин - Дървото на Юда
Арчибалд Кронин
Арчибалд Кронин - Северна светлина
Арчибалд Кронин
Арчибалд Кронин - Песен за петаче
Арчибалд Кронин
Арчибалд Кронин - Канарските острови
Арчибалд Кронин
Арчибалд Кронин - Приключения в два свята
Арчибалд Кронин
Арчибалд Кронин - Отвъд бездната
Арчибалд Кронин
Арчибалд Кронин - Ключовете на царството
Арчибалд Кронин
Арчибалд Кронин - Зелени години
Арчибалд Кронин
Арчибалд Кронин - Героични години
Арчибалд Кронин
Отзывы о книге «Пътят на доктор Шенън»

Обсуждение, отзывы о книге «Пътят на доктор Шенън» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x