Арчибалд Кронин - Пътят на доктор Шенън

Застанали един срещу друг, ние дълго мълчахме и за най-голяма моя изненада забелязах, че неговото колебание и вълнение са по-големи от моите. Най-после той започна бавно:

— Бих искал да ви кажа една дума, Робърт. Можем ли да влезем?

Въведох го през летящите врати, качихме се в стаята ми, той остави на пода кутията, която носеше под мишница, и седна на крайчеца на един стол. После, мачкайки коравата кръгла шапка в трудовите си ръце, втренчи в мене своя смутен чистосърдечен поглед.

— Роб… дойдох да ви поискам извинение.

Трябваше да направи усилие, за да изрече тия думи, но след като го стори, си отдъхна.

— Миналата седмица отидох в Далнейр. Бяхме прибрали всички играчки на Сайм и на жената хрумна да ги занесем на децата в болницата. Там разговаряхме надълго с управителката. Тя ни разказа поверително всичко. Много съжалявам, че ви укорих тогава, Робърт. Бих отрязал сега езика си за ония думи.

Просто не знаех какво да кажа. Всяка признателност ме е смущавала невероятно много. Но прекъсването на приятелството ми с Дюти ме бе огорчило и аз изпитвах облекчение, че той ме е разбрал. Подадох му ръка, без да продумам. Той я стисна като в клещи и по зачервеното му лице се разля бавно сериозна усмивка.

— Оправихме се значи, момко?

— Разбира се, Алекс.

— И ще дойдете да ловим заедно риба наесен, нали?

— Ако няма да ви бъде неприятно.

— Няма да ми бъде неприятно — отвърна бавно той. — Нали знаете, Роб, с време всичко се изглажда.

Настъпи кратко мълчание. Той потърка ръце и огледа изпитателно стаята.

— Продължавате ли изследванията си?

— Да.

— Добре тогава. Помните ли, че ви трябваха проби от мляко? Донесох ви няколко днес.

Аз се изправих на стола си, като че ме бе ударил електрически ток.

— Нова епидемия ли има сред животните?

Той кимна.

— Тежка ли е?

— Доста тежка, Роб. Пет крави престанаха да кърмят телетата си и умряха въпреки всичките ни грижи.

— И вие успяхте да ми вземете проби от млякото им? — Бях ужасно възбуден.

— И от петте. В стерилни съдове. — Той кимна към пакета, който бе оставил на пода. — В онова цинково сандъче.

Погледнах го, преизпълнен с признателност. Толкова зле ми бе вървяло досега, че просто не можех да повярвам на тази блестяща сполука.

— Алекс — извиках развълнувано аз, — нямате представа какво значи това за мене! Носите ми тъкмо това, което ми е необходимо…

— Тази работа не засяга само вас — отвърна сериозно той. — Ще ви кажа направо, Роб, че тя разтревожи ужасно всички ни в стопанството. Най-добрите стада изглеждат заболели. Управителят каза, че ако успеете някак да ни помогнете, непременно ще ви се отблагодари.

— Ще се опитам, Алекс. Обещавам ви, че ще се опитам. — Замълчах за миг, защото нямах сили да продължа. — Ако трябваше да търсите някакъв повод, за да се помирим… не бихте могли да намерите по-добър…

— Щом вие сте доволен, доволен съм и аз. — Той погледна големия си сребърен часовник. — А сега е време да тръгвам.

— Постойте още малко — настоях аз. — Да пийнем нещо.

С радост бих му дал всичко, каквото имах.

— Не, драги… трябва да хвана автобуса в шест и петнадесет. — Той ми се усмихна пак бавно и спокойно. — Повече от час чаках навън, докато дойдете.

Слязох заедно с него и с най-големи благодарности го изпратих. Почаках, докато едрата му фигура изчезна в тъмнината, и се върнах в хотела, изпълнен с бодрост и надежда.

Тъкмо се канех да побързам горе при сандъчето с проби от дриймските стопанства, когато видях на таблото писмо за мене. По почерка познах, че е от Джин. Грабнах го задъхан, изтичах горе, затворих вратата и скъсах с треперещи пръсти плика.

Драги Робърт,

Люк бе заминал за три седмици в Тайнкясъл. Затова получих писмото ви едва днес следобед и просто не зная как да ви отговоря сега. За да бъда откровена, не мога да отрека, че се зарадвах на писмото ви и че ми беше мъчно за вас. Може би не трябва да ви казвам това. Може би не трябва изобщо да ви пиша. Но около мене има новини, с които бих могла да се оправдая.

През последните няколко дни се явявам отново на изпити и при все че направих някои грешки, с радост ви съобщавам, че не изкарах много зле. Професор Кенерли беше като по чудо много добър. А вчера, след последния устен изпит ме отведе настрана и ми съобщи, че съм минала с отличие по всички предмети. Щастлива случайност, разбира се, но какво облекчение, все пак!

Раздаването на дипломите ще стане в края на семестъра, на 31 юли; дотогава смятам да изкарам един курс по тропическа медицина, който започва идната седмица в Сандерсъновия институт. Лекциите започват в 9 часа всяка сутрин и траят по един час.