Арчибалд Кронин - Пътят на доктор Шенън

Не отдадох особено внимание на предстоящото посещение. Бях толкова угнетен и огорчен, та едва отскоро бях успял да подновя изследванията си. От Джин не бях получил нито ред, а двете писма, които й пратих, ми бяха върнати, надписани от чужда ръка. През целия следобед долавях смътно някакви приготовления, метене и тичане из коридорите, последно лъскане на винаги безукорно чистите подове и стени. На бюфета в моята стая се появи специален поднос със спиртни напитки, разтегателната маса бе разтворена, украсена с цветя и наредена за тежко угощение.

В четири и половина една затворена кола спря пред главния вход, а след няколко минути разговори и смехове в хола управителката се появи засмяна, в най-новата си униформа и въведе в стаята членовете на управителния съвет.

— Доктор Шенън… мистър Бен Мастърс… мистър Хоун… и мистър Глог.

Тя ме представи със сърдечен, почти стеснителен поглед, като че винаги сме били най-добри приятели и сме се разбирали отлично, после се зае да налива на гостите големи чаши уиски, приемани от тях с достойнство и чувство за отговорност, като нещо, което им се полага.

Най-важният от тримата, мистър Мастърс, беше висок, сух, петдесетинагодишен мъж със сурово, обветрено лице, с хлътнали очи и гръмък, рязък глас на човек, свикнал да дава заповеди на открито. Стори ми се, че прилича на някакъв фелдфебел, а всъщност бил — както наскоро разбрах — предприемач в близкия град Принтън. Докато пиеше уиски и слушаше мълчаливо разприказвалата се управителка, почувствах, че ме наблюдава преднамерено над чашата си.

През това време в мен се бе вкопчил вторият член на управителния съвет, мистър Хоун, пълничък спретнат мъж с напомадени мустаци, стегнат тъмносин костюм и гети. Изглеждаше суетен и бъбрив, но държането му, макар и с маниери на търговец, беше приятно.

— Виждате ли, докторе — довери ми той, — няма нищо по-достойно от това да служиш на ближните си като член на управителен съвет на болница. Тази работа отнема време, то се знае, а времето днес е пари, особено когато човек има собствени предприятия — аз съм в текстилния и мебелния бранш — но погледнеш ли какво добро вършиш… Благодаря, сестра, нямам нищо против. Работникът си е заслужил надницата. Чудесно уиски! Интересно колко ли струва… А пък знаете ли, докторе, колко нещо научих от медицината! Завчера жената ми показа, че най-малкото ни дете — едно хубаво бебе, при все че не на мен се пада да кажа това — се изринало, и като й казах да не се тревожи — това става от кръвта, нали знаете! — „Слушай, Албърт, казва тя, трябва да те похваля, при все че си ми съпруг: та ти познаваш всички болести — цял доктор си станал!“ Да ви дам картичката си. — Той извади от горния джоб на жилетката си една визитка и я бутна поверително в ръката ми. — Както виждате, имам между другото и погребално бюро. Не е зле да знаете, в случай че на роднините на някои по-заможни ваши пациенти потрябват услугите ми. Всичко се урежда много прилично, докторе. И на разумна цена.

Мистър Глог, последният член на съвета, мъж на средна възраст, дребен, с остър поглед, не бе продумал досега, но навеждаше глава към говорещите, сякаш не искаше да пропусне нито дума от разговора и от време на време, в знак на съгласие с колегите си, изръмжаваше някакво одобрително възклицание.

— А сега, господа — заяви мис Труджън с най-сладкия си глас, — надявам се, че сте дошли с добър апетит. Да седнем ли вече?

Гостите приеха без колебание поканата. Бяха несъмнено готови да направят чест на този ежегоден безплатен обед и при все че мистър Мастърс, който седеше на почетното място, казваше от време на време някоя груба духовитост, обедът като цяло мина в мълчание — чуваше се само отмереното тракане на прибори и челюсти.

Въпреки гостоприемните настоявания на мис Труджън, усърдието на гостите в яденето постепенно намаля и най-после съвсем престана. След кратка почивка мистър Мастърс бутна стола си и стана, изтърсвайки деловито трохите от жилетката си.

— А сега, мис Труджън, ако е удобно, бихме желали да обиколим заведението заедно с вас. И с доктора.

Тази подкана установи официалния тон на обиколката, а от напрегнатото изражение на управителката разбрах скоро, че изпитанието е по-голямо, отколкото ми го бе представила.

В административната сграда гостите прегледаха подред канцеларията, пералнята, кухнята, където мистър Глог прояви забележителна дарба да наднича в бюфетите, да души из тъмните ъгли, да отхлупва тенджери и тигани и да опитва вечерята на персонала.