Арчибалд Кронин - Пътят на доктор Шенън

Здесь есть возможность читать онлайн «Арчибалд Кронин - Пътят на доктор Шенън» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 1992, ISBN: 1992, Издательство: Жар, Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Пътят на доктор Шенън: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Пътят на доктор Шенън»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Робърт Шенън е на ръба на важно научно откритие. Воден от огромна амбиция, той няма време или желание за нищо извън научната си работа. Младата и хубава студентка Джийн Лоу обаче има други планове. Отгледана от строги и много религиозни родители, тя е отлична студентка и покорна дъщеря, докато не среща Шенън. Увлечението й я кара да загърби семейните традиции и да се впусне в едно приключение, което може да й струва всичко: учението, семейството, дори бъдещето. Готова ли е Джийн да се бори за любимия мъж, когато трудностите са на път да го пречупят? Кое в крайна сметка ще се окаже по-силно: амбицията или любовта?

Пътят на доктор Шенън — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Пътят на доктор Шенън», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

На другия ден следобед, щом привърших работата си, изтичах в гаража. Телефонирал бях вече два пъти във вила Силоам, но и двата пъти се бе обадил гласът на мисис Лоу и аз закачвах веднага слушалката, като че беше от нажежено желязо. При все че ръмеше, тръгнах с мотоциклета за Блерхил.

Заобиколих с разтуптяно сърце вила Силоам и стигнах откъм задната страна до беседката. Тя беше празна, никой не седеше на стола, на простата масичка не се виждаше Ослеровото ръководство по „Медицинска практика“. Седнах неуверено на зида и загледах как дъждовните капки се стичат по зелените решетъчни стени на беседката; после скочих в градината и стигнах все покрай зида до предната страна на къщата. Почти половин час се притулвах из храстите, втренчил поглед към тайнствените прозорци с дантелени завеси. Но при все че зърнах няколко пъти майката, която се движеше из полутъмната гостна, съдбата не ме удостои ни веднъж с щастието да видя Джин.

Но внезапно чух приближаващи стъпки по пътеката. Отначало помислих, че е Дейниел Лоу. След миг обаче се показа Люк. Тръгнах към него.

— Люк! — извиках аз. — Не знаех, че сте се върнал.

— Да, върнах се — потвърди той.

— Защо не ми съобщихте? Само вие можете да ми помогнете.

— Така ли?

— Да, Люк. Слушайте. — Говорех с измъчена настойчивост. — Трябва да видя Джин, още сега.

— Няма да го бъде — отвърна колебливо той, като поглеждаше ту мене, ту безмълвната фасада на къщата. После, вземайки като че някакво решение в моя полза, добави: — Не можем да разговаряме тук. Елате да слезем надолу.

Той ме поведе обратно към града, като поглеждаше от време на време през рамо, после, на един малко съмнителен ъгъл недалеч от пазарния площад се шмугна в ярко боядисано заведение с надпис: „Блерхилски спортен бар“. След като седнахме в едно сепаре зад неприветната зала, която, ако се съди по наредените кегли и автомати, служеше навярно за сборище на блерхилската златна младеж, Люк поръча две бири. После ме погледна продължително и загадъчно.

— Този път загубихте — каза най-после той. — Ако питате мене… всичко е свършено.

Веднага се наведох към него.

— Какво се е случило?

— Най-лошото. Когато майка научи от мис Дийри, искам да кажа, когато научи за вас, отведе безшумно и тъжно Джин настрана и веднага я разплака. А когато баща ни се върна за чая, направиха дълго съвещание. После майка отиде да доведе Малкълм, а баща ни отиде да се моли почти цял час с Джин в стаята й. Чак в кухнята чувах риданията й; просто мислех, че ще й се скъса сърцето. Когато слязоха, вече не плачеше. Беше пребледняла, но спокойна. Всичко бе свършило.

— Люк! Какво искате да кажете?

— Накарали са я навярно да обещае, че няма да ви види повече.

Необходима ми бе цяла минута, за да схвана напълно думите му, но скоро ме сграбчи безпомощна увереност, че той казва истината. При все че такова нещо е почти невероятно в нашия напредничав век, в това семейство съществуваше родителска власт от времето на Стария завет, когато галаадските племена на Хет са изживявали съдбата си из Моабитските равнини, пасейки стадата си, покорявайки се на по-старите и вярвайки сляпо в Бога.

Такъв именно патриарх беше Дейниел Лоу. Той все още живееше според книгите Царства, Числа и Второзаконие. Сред трясъка в епохата на машините, сред влудяващия рев на джаза и примамливите светлини на киното той бе възпитал децата си в тази традиция не със заплахи, защото не беше тиран, а с умерена твърдост и най-вече с непоклатимата проява на своята дълбока вяра, с незагасващия светлик на собствения си пример. Общоприетият, малко смешен образ на площаден проповедник подхождаше за Дейниел Лоу толкова, колкото някое гнило семе прилича на грамаден и здрав дъб. Той не беше слабоволен разносвач на брошури, нито хленчещ псалмопевец. Беше истински праведен и доблестен Павел, който смразяваше с пламенния си поглед змията на злото още преди да я смаже с ногата си. Той притежаваше, разбира се, и несъвършенствата на тия качества. Погледът му беше проницателен, но виждаше само пред себе си. За него не съществуваше нещо средно — всяко нещо беше или черно, или бяло. Извън блестящата орбита на собствената му вътрешна светлина за божия избраник съществуваше само мрак, изпълнен с изкушения и с мрежите на сатаната, препъващи като преплетени корени в тъмна гора. Търпимостта беше забранена слабост, дума, която той всъщност не можеше да разбере. Ако човек не е „спасен“, той е уви завинаги загубен. Това именно бе задържало години наред дъщеря му в каменистия път, спасило я бе от изкушенията на танците, картоигрането и театъра, ограничило я бе да чете само доброто слово и поклонническите подвизи, а сега бе изтръгнало от нея с молитви и натиск разплаканото обещание да се откаже от своя недостоен любим.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Пътят на доктор Шенън»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Пътят на доктор Шенън» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Арчибалд Кронин - Путь Шеннона
Арчибалд Кронин
Арчибалд Кронин - Цитаделата
Арчибалд Кронин
Арчибалд Кронин - Дървото на Юда
Арчибалд Кронин
Арчибалд Кронин - Северна светлина
Арчибалд Кронин
Арчибалд Кронин - Песен за петаче
Арчибалд Кронин
Арчибалд Кронин - Канарските острови
Арчибалд Кронин
Арчибалд Кронин - Приключения в два свята
Арчибалд Кронин
Арчибалд Кронин - Отвъд бездната
Арчибалд Кронин
Арчибалд Кронин - Ключовете на царството
Арчибалд Кронин
Арчибалд Кронин - Зелени години
Арчибалд Кронин
Арчибалд Кронин - Героични години
Арчибалд Кронин
Отзывы о книге «Пътят на доктор Шенън»

Обсуждение, отзывы о книге «Пътят на доктор Шенън» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x