Арчибалд Кронин - Пътят на доктор Шенън

Докато се връщахме бавно, чиста бяла мъгла пълзеше над водата като дихание върху огледало. Парата се влачеше като було по земята, изпълвайки сякаш долините с призрачен скреж. А при все че за мен луната сияеше по-лъчезарна от всеки друг път, скъпата ми спътница трепереше.

На 29 септември следобед в лабораторната книга, която използвах като дневник и протоколна книга за работата си, записах тържествено:

Тази сутрин в 2 часа най-после установих бацил C.

Той не е нищо друго, освен brucella melitensis, един малко познат бацил от рода на коките, отделен от Дейвид Брус през 1886 г. при една епидемия от треска, причинена в Малта от млякото на заразени кози.

На този бацил, който се среща както изглежда само по средиземноморското крайбрежие и според медицинските ръководства се предава само чрез козите, се е отдавал предимно исторически интерес и твърде малко значение от гледище на общата медицина. Това схващане е напълно неправилно.

Тъкмо обратно, brucella melitensis е причинителят на неотдавнашната тежка епидемия тук, а почти сигурно и на другите клинично сходни епидемии, за които се съобщава от Европа и Съединените щати. След грижливо проучване на данните, с които разполагам, убеден съм, че в сегашния случай предаването чрез козе мляко трябва да се отхвърли като невъзможно. За причинител подозирам всъщност кравето мляко. Ако излезе така, значението на това откритие, е наистина огромно.

Захвърлих писалката, погледнах часовника, грабнах шапката си и изскочих от болницата към гарата, за да не пропусна влака. Имах среща с Джин в Уинтън в три часа и горях от нетърпение да й съобщя чудесната новина.

През това бавно отминаващо лято, решило да зашемети разума с вълшебната красота на своите дни, ние ставахме все по-близки и по-близки. Аз бях навярно съзнателна жертва, но по темперамент и вероизповедание, по най-съкровените схващания на семейството й за живота моята приятелка съзираше по-ясно пречките за нашата близост, разкрила се така внезапно през оная вечер в Маркинч. Свързана от мрежата на родителската власт, затворена в неумолимите граници на своята вяра, за нея нямаше по-страшен кошмар от мрачния призрак на моята религия. Тя заявяваше неведнъж разплакана, че сродяването между нас е невъзможно. Но когато след тъжно сбогуване се връщах в Далнейр, телефонът в стаята ми иззвъняваше и гласът й затреперваше по жицата.

— О, не, Робърт, не… не можем да се разделим.

Разкъсвани от магията на това ново чувство, отнесени сякаш от порой, ние чезнехме в безнадеждна любов.

След половин час, когато слязох от влака и забързах към спокойното кафене, което бяхме открили недалеко от централната гара в Уинтън, ръмеше есенен дъжд. Тя бе вече дошла и седеше самотно в дъното на почти празното заведение.

— Джин! — извиках аз, като избързах към нея и взех и двете й ръце. — Открих го най-после.

Сядайки до нея на пейката до стената, разказах на един дъх успеха си.

— Разбираш ли огромното значение? Не козе мляко… от остров Малта. А краве мляко, и то отвсякъде. Краве мляко, сирене, масло, все млечни продукти… най-разпространените храни из целия свят… Чрез тях именно се предава заразата. Нещо повече. Тази сутрин телефонирах на Алекс, Дюти. Той ми каза, че имали големи тревоги в кравефермата точно преди епидемията. Няколко животни измрели. Това не е случайно… тук трябва да има някаква връзка. Той каза всъщност, че имало тежки епидемии сред добитъка из цялата страна… Заболели били тридесет и пет на сто. Ако се разболее още някое животно в Дрийм, Алекс обеща да ми прати проби от млякото. Разбираш ли какво може да стане, Джин… О, ако се открие някаква връзка между двата факта…

Аз млъкнах развълнуван, а тя ме гледаше със спокойна радост.

— Много се радвам, Робърт. — Тя се поколеба, усмивката й посърна. — Няма да е лошо, ако ми зададат този въпрос утре на изпита.

Последва мълчание, през което вълнението ми постепенно стихна. Аз бях напълно забравил, че сме в навечерието на това важно събитие — последния й изпит. Тревогата й пред изпитанието, което започваше на следното утро и щеше да трае пет дни, беше така явна, че просто ме съкруши. Аз работех упорито всяка нощ, изпълнен с неизчерпаема енергия, и напредвах в проучванията си, избягвайки като по чудо опасностите от провал. А тя? Когато ми заговорваше плахо за часовете, пропити от тревога за бъдещето, аз й казвах да не мисли за него, а да работи и от време на време я подготвях по някои въпроси, които предполагах, че може да изтегли на изпита. Но нима не можех да й помогна повече, с по-голямо търпение, вместо да я отвличам постоянно от заниманията й?