Арчибалд Кронин - Пътят на доктор Шенън

Тъй като вечерята беше готова, всички седнахме веднага около трапезата. Дейниел прочете една дълга молитва, в която, отправяйки замъглен поглед към оставената на камината снимка на дъщеря му Агнес в сестринско облекло, спомена трогателно за „отсъстващата, която работи сега в чужда земя“. След това мисис Лоу започна да ни поднася щедро големи порции от сложената пред нея варена лакерда.

Винаги бърз, аз се нахвърлих на нея с апетит, който може да се очаква от пансионер на мис Дийри. Към рибата имаше в изобилие други закуски: варени картофи, зимни зеленчуци, студена шунка и език, краставички, домашно сладко; простото и вкусно ядене би задоволило всъщност много по-изтънчено небце от моето. В чест на посещението ми хлебарят бе приготвил специален кейк с глазура от марципан и замразени череши. Но най-много ми хареса хлябът. Лек, добре втасал, с тънка, крехка корица, той издаваше много сладка миризма и се топеше в устата. Когато похвалих произведението му, Лоу бе наистина поласкан. Той взе един резен, опита плътността му, помириса го внимателно, след това го разчупи така, като че извършваше тайнство. И забеляза, поглеждайки с професионално изражение сина си отсреща:

— Малко е недоопечен днес, Люк… но не е лош. — После се обърна към мене и продължи простодушно: — Ние си гледаме добре работата, сър. За повечето бедни селяни нашият хляб е насъщна храна. Тези въглекопачи, орачи, земеделски работници с големи семейства, печелещи може би само по тридесет и пет шилинга седмично, не могат да купят много нещо. Затова приготвяме хляба с най-хубаво брашно и мая и го изработваме ръчно.

— Най-хубавият хляб в нашия край — намеси се Малкълм, като ми кимна. Той седеше до Джин и подаваше весело и спокойно блюдата.

Дейниел се усмихна.

— Да, някои пресрещат каруцата ни на пет мили, за да си купят хляб. — Той замълча и се поизправи с достойнство на стола си. — Вие сигурно знаете, мистър Шенън, какво казва Писанието за произвежданата от нас храна. Спомняте си как Спасителят умножи хлябовете, за да нахрани множеството, как преломи хляб за учениците си на Тайната вечеря.

Потвърдих със смутен шепот и докато Люк ме извади от затруднението, подавайки ми мармалад от ягоди и смигвайки едва уловимо с лявото око, аз се опивах да заговоря полугласно с него за качествата на мотоциклета му. Но Дейниел не позволяваше да го пренебрегнат. Глава на семейство, проповедник на събранията на братствата, той бе свикнал да не отстъпва. Ето защо, отправил през масата към мен своя сериозен и благосклонен поглед, той изглеждаше решен да ме изпита докрай.

— Разбира се, докторе, и вашата професия е благородна. Да лекуваш болни, да възвръщаш силите на сакати, да помогнеш на недъгавия да проходи — има ли нещо по-достойно? Аз бях горд и щастлив, сър, когато дъщеря ми реши да се посвети на тази велика и прекрасна професия.

Аз не отговорих, защото не можех да призная, че не възнамерявам да упражнявам професията си, а смятам да се посветя изключително на научна работа.

Без да се смути от мълчанието ми, с присъщата му странна смесица от достойнство и смирение, Дейниел се върна към по-раншния разговор, спомена християнските добродетели, братството и взаимната помощ между хората, после, заел удобна позиция, ме запита направо:

— Мога ли да зная, сър, какво е вероизповеданието ви?

Аз отпих дълга глътка чай. Като изключим Ходн, чийто поглед издаваше кротка бдителност, всички ме наблюдаваха с любезно внимание, очаквайки с добродушно любопитство отговора ми, сякаш той беше наистина кръстът, необходимият крайъгълен камък, който щеше да завърши здравата сграда на общото им одобрение. Мис Джин особено, леко поруменяла от силното топло питие, ме гледаше с полуотворена уста и светнали очи.

Какво трябваше да кажа? Познавах много добре тия провинциални вероизповедни вражди, та разбирах какво вълнение ще предизвикам, ако кажа самата истина — че съм католик, който се залутва понякога из мрачните пътеки на скептицизма, но все пак държи в сърцето си за своята първоначална вяра. Тази мисъл ме накара да потърся опора в измислицата, която бях построил вече за мис Лоу. Имаше ли всъщност някакво значение всичко това? Никога вече нямаше да видя това почтено семейство, затова предпочитах да не нарушавам хармоничната обстановка, а ако бъда достатъчно ловък, нямаше да е необходимо и да излъжа.

— Как да кажа, сър — започнах аз с лекота, от която сам се възмутих, сякаш тия почтени хора бяха пробудили най-лошите черти в нрава ми, — трябва да призная, че заниманията ми с биология ограничават донякъде възможността да ходя на църква. Но в Ливънфорд бях възпитан в строга неконформистка обстановка. Всъщност — използвайки пак обстоятелството, че бях получил смесено възпитание, аз доусъвършенствах скромно едно от най-невероятните самохвалства на баба ми, — един мой прачичо по майчина линия е засвидетелствал с кръвта си на Марстън Мур своето единство с Ковенантистите 5 5 Ковенантисти — презвитерианци. — Бел.пр. .