Арчибалд Кронин - Пътят на доктор Шенън

То беше наистина прекрасна местност с гори и ливади, запазила и досега някогашния си вид на частен имот — защото наоколо не се виждаше жива душа.

Но мис Лоу не можа да намери кравите. При все че ги търсеше усърдно и пламенно, сякаш бе заложила в това начинание честта си, като ме мъкнеше със себе си по хълмове и долища, през дървени стъпала и обрасли с храсталак полянки, оглеждайки се все по-загрижено и смутено наоколо, тя бе принудена най-после да се спре на върха на последния тревист хълм и, поглеждайки ме засрамено, да се признае за победена.

— Съжалявам, мистър Шенън… — добави тя в последен изблик на засегната гордост. — Наистина невероятно.

— Навярно са се скрили от нас сред дърветата.

Тя поклати глава, без да усети шегата ми.

— Такива хубави животни. Млечнобели, с прекрасни извити рога. Трябва да са ги прибрали за през зимата. Друг път ще ви ги покажа.

— Добре — казах аз. — А сега да поседнем.

Денят беше съвсем тих и сравнително топъл за сезона, леко забуленото слънце пръскаше кехлибарен светлик, който отразяваше гледката с покоя на някакъв незнаен свят. Очертанията на стихналата гора изчезваха някъде под нас, закривайки рекичката, която споделяше общото настроение и се промъкваше с притаен дъх от вир до вир, като налагаше и на нас същото безмълвие.

Докато мис Джин Лоу, седнала до мене, дъвчеше стръкче кафява орнаментна трева и загледана право пред себе си все още мислеше за поражението си, аз се облегнах на лакът и започнах несъзнателно да я изучавам, като се опитвах да разгадая наслуки личността й. Не можех да променя, разбира се, мнението си за нейното простодушие, но бях все пак принуден да призная, че тя е безусловно най-естествената от малкото млади жени, които бях срещал. Тя излъчваше, особено сега, поразителна младежка свежест. Кестенявите й очи, косите и кожата й подхождаха на гористата местност така, както й подхождаха изпънатата шия и твърдата брадичка. Зъбите, които дъвчеха жилавата трева, бяха бели и здрави. Наблюдавайки я отстрани, човек почти можеше да забележи кръженето на топлата кръв в нежната извивка на горната устна. Но от нея лъхаше преди всичко необикновена чистота. От нямане работа реших, че тъй като тази добродетел е на второ място след благочестието, мис Лоу сигурно се мие цяла сутрин и вечер с уиндзорски сапун. Уверен бях, че цялата й видима и невидима същност е чиста и неопетнена.

Докато я разглеждах така критично, тя се обърна внезапно и срещна неочаквано изпитателния ми поглед. Тя го издържа за миг с обичайната си безстрашна честност, после наведе скромно очи, а лицето й бавно и леко поруменя. Настъпи тягостно мълчание, което беше сякаш част от окръжаващата ни тишина, изпълнено с напразно и мъчително очакване за дума или жест от моя страна. След това почти сърдито, като че не искаше да се поддаде на смущението, тя погледна кръглия си сребърен часовник и скочи изведнъж.

— Време е да се връщаме! — И добави тихо с глас, който се опитваше да бъде равнодушен: — Трябва да сте изгладнял вече.

Когато се върнахме в Силоам, цялото семейство ни чакаше в безукорно чистата трапезария; мисис Лоу, облечена в гълъбова копринена рокля „за гости“, мистър Лоу и Люк, стегнати в ленени ризи и прилични костюми от черно сукно. За моя изненада имаше още един гост, когото ми представиха като мистър Ходн; този човек, който се обаждаше с приятна усмивка, щом кажеха Малкълм, веднага се прилепи към Джин и беше явно много близък с цялото семейство Лоу.

Той беше приятен, възпитан младеж на около двадесет и пет години, добре сложен, с открито, но малко прекалено сериозно изражение, стиснати устни и плътна четвъртита глава; облечен беше спретнато и грижливо в кафяв костюм и висока колосана яка. Винаги склонен да завиждам на другите за качества, противоположни на моите, аз се почувствах леко огорчен от присъствието му, защото той имаше спокойната самоувереност на човек, който държи всеки ден беседа в ИМКА 4 4 Младежко християнско дружество. — Бел.пр. , мъжествен и откровен, съзнаващ собствената си почтеност и очакващ да види у всеки същото качество. От горния десен джоб на сакото му се подаваше един камертон и няколко подострени молива, явно необходими за професията му — след малко разбрах, че е учител в блерхилското основно училище.

Когато той ми подаде приятелска ръка, мисис Лоу скрепи окончателно запознаването ни с думите:

— Между вас има много общо. Малкълм ни е много близък, мистър Шенън. Той ръководи всяка седмица нашето неделно училище. Истински труженик, уверявам ви.