Арчибалд Кронин - Пътят на доктор Шенън

Убеден бях, че ще мога да довърша тази съществена фаза от работата си до следващата събота, първи февруари, и да залича още същата нощ всякакви следи от опитите. Всичко беше прекрасно нагласено, като добре нарисувана мозайка — професор Ъшер бе писал, че ще се върне в понеделник, трети февруари, и щеше да ме завари на мястото ми, зает с неговите опити.

В сряда вечер от последната седмица към девет часа сметнах, че културата е най-после готова за изследване и нанесох с платинена шпатула част от нея върху едно предметно стъкло. Настъпил бе решителният миг. Без да си поема дъх, поставих стъклото под обектива за имерсия и ахнах неволно, когато тъмните форми заподскачаха върху светлия фон.

Стъклото беше преизпълнено с малки бацили във форма на запетая, каквито не бях виждал досега.

Дълго стоях неподвижен, загледан в откритието си, обзет от опияняващ възторг. Най-после се опомних, отворих бележника си и започнах да описвам с научна точност организма, който нарекох заради формата му бацил C. Пишех може би от петнадесетина минути, когато вниманието ми бе внезапно прекъснато от светването на прозорчето над вратата на лабораторията. След няколко мига чух стъпки в коридора, вратата се отвори и смразен от смущение видях как професор Ъшер влиза в лабораторията. Беше в сив костюм и тъмна пелерина, а бледото сурово лице беше изпрашено от пътуването. Отначало не можах да повярвам, че е наистина той. Но скоро разбрах, че идва направо от влака.

— Добър вечер, Шенън. — Той пристъпи бавно, сдържано. — Още ли сте тук?

Аз примигах и го погледнах през стъкленичките с културите. Той гледаше именно тях.

— Проявявате забележително трудолюбие. Какво е това?

Съвършено смутен от това залавяне, аз не продумах. Защо, защо се бе върнал по-рано?

И изведнъж видях зад професор Ъшер злокобната птица, застанала не в бялото си сако, а в нескопосан костюм, с протегнат дълъг врат и хлътнали очни орбити — видях Смит. Едва тогава разбрах, че ще трябва да призная.

Когато започнах да обяснявам със замълчавания, пазейки ревниво тайната си, държането на Ъшер стана по-отчуждено и строго. Когато свърших, лицето му се бе смразило.

— Искате да кажете, че съзнателно сте изоставил моята работа заради вашата?

— Идната седмица ще продължа изчисленията.

— Колко направихте, докато отсъствах?

Аз се поколебах.

— Нито едно.

Тясното лице с резки черти посивя от яд.

— Изрично ви казах, че желая докладът да бъде привършен до края на месеца… за моя отдавнашен приятел и колега професор Харингтън… който ме удостои с гостоприемството си… А още щом обърнах гръб… — Той почти заекна. — И защо? Защо?

Аз не снемах поглед от подплатата на пелерината му. Беше от тъмнозелена коприна. И промълвих:

— Трябваше да проуча тази…

— Разбира се. — И ноздрите му дори побледняха. — Добре, сър, без заобикалки. Веднага ще изоставите всичко.

Усетих, че се разтрепервам, но обуздах непокорните си нерви.

— Качеството на асистент сигурно ми дава право на изказване по въпроса?

— Като професор по експериментална патология аз имам последната дума.

Аз не избухвах лесно, имах по-скоро стеснителен и безобиден нрав, вярвах дълбоко във всеобщата търпимост и в благословеното начало „Живей и оставяй и другите да живеят“, но сега пред очите ми заплува червеникава мъгла.

— Не мога да се откажа от тия проучвания. Смятам ги много по-важни от опитите с опсонини.

Застаналият назад Смит преглътна изведнъж, при което изпъкналата му адамова ябълка се издигна и спусна по шията, като че бе глътнал вкусно парче. Ъшер се изправи с цял ръст, стиснал тънките си устни.

— Вие сте крайно невъзпитан човек, Шенън. Това личи от държането ви, от несъответстващото на званието ви облекло, от оскърбителното ви неуважение към мене. Аз съм свикнал да работя с джентълмени. Бях снизходителен към вас, защото вярвах, че при подходящо ръководство може да отидете далеко. Но ако вие предпочитате да се държите като простак, ще съумеем да се справим с вас. Ако не ми представите в понеделник писмено извинение за тази непростителна простъпка, ще поискам да напуснете института.

Настъпи гробна тишина.

След подходящ промеждутък Ъшер извади кърпичка и изтри устните си. Видя, че ме е накарал да млъкна и както винаги чувството за личния му интерес надделя.

— Сериозно, Шенън, за ваше собствено добро ви съветвам да се опомните. Въпреки всичко, не бих желал да прекъсна съвместната ни работа. А сега, извинете, защото още не съм си ходил вкъщи.