Арчибалд Кронин - Пътят на доктор Шенън

Почувствах, че се изчервявам, като си представих този сбръчкан, жълт смях, но моята мъчителка продължи безмилостно и рязко:

— Да, тя ни разказа всичко за вас. Отначало не можехме да повярваме. „Тук има някаква грешка — каза баща ми. — Този момък има много видни роднини.“ Тогава тя ни поведе през градската градина.

— Млъкнете! — викнах яростно аз. — Не ме интересува какво е правила.

— Поведе ни и ни показа вашето имение. — Бледа, разтреперана, почти задъхана, мис Джин Лоу отсичаше думите си. — Жалко, самотно, буренясало, с простряно пране. Тя изобличи една след друга всичките ви жалки лъжи. Каза ни, че не сте претърпял и корабокрушение и не сте се спасили на сал през войната. „Не можете го надлъга — каза тя. — Прилича на проклетия си дядо.“ Да, каза ни дори — гласът й измени при споменаването на най-големия ми грях — към коя църква принадлежите.

Аз скочих яростно. Това беше последната капка, от която чашата преля.

— Какво право имате да ми държите проповеди? Аз просто се пошегувах.

— Шегували сте се? Още по-срамно тогава.

— О, млъкнете! — викнах аз. — Не бих го направил, ако вие не тичахте подире ми и не ми се натрапвахте постоянно с вашите проклети медицински доклади и… и глупави бели крави.

— Така било значи! — Тя прехапа безмилостно устни, но не можа да сдържи сълзите си. — Узнахме истината. О, вие, изискан джентълмен, герой, аристократ… Вие, жалък Ананий 6 6 Ананий — библейски лъжепророк. — Бел.пр. , заслужавате да ви унизят по същия начин. — Тя се изчерви, пребледня, преглътна, после се разплака изведнъж, неудържимо и безумно. — Не искам да ви видя никога вече, никога, никога, докато съм жива.

— Много ми е приятно. Никога не съм поискал пръв да ви видя. И не ме интересува дали ще идете в Блерхил, в Западна Африка или Тимбукту. Вървете по дяволите всъщност. Сбогом.

Излязох от стаята и хлопнах вратата.

Цяла нощ не можах да заспя, мислейки за несигурното си бъдеще. Стаята беше студена, през прозореца, който държах винаги отворен, чувах тракането на нощните трамваи по Пардайк роуд. Шумът пронизваше главата ми. От време на време откъм корабостроителниците долиташе глухият стон на някой параход, който се спускаше с прилива по течението на реката. От съседната стая не се чуваше никакъв шум. Легнал по гръб, сложил ръце под главата си, аз предъвквах горчивите си размишления.

Това, което Ъшер не можеше да разбере, беше вътрешният подтик, или ако искате, наречете го вдъхновението, което ме водеше към моите проучвания. Как можех да ги изоставя, без да изменя на съвестта си на учен, направо казано, без да се продам? Желанието да установя истината за тази епидемия, да открия нейния странен бацил, беше непреодолимо. Не можех да се откажа от него.

Станах още щом съмна. Когато се обличах, скъсах плетения пуловер, който носех под сакото си — отдавнашна дреха, към която се бях привързал, защото не бях я свалял през цялата война. Започнах да се бръсна ядосан и се порязах. После изпих чаша чай, изпуших една цигара и тръгнах към университета.

Беше прекрасно мразовито утро, всички изглеждаха в най-добро настроение. Минах покрай група девойки, увили с шалчета главите си; те се смееха и бъбреха, отивайки на работа в джилморската пералня. Тютюнопродавецът на ъгъла чистеше витрината си.

Чувствах се все още потиснат и огорчен, а колкото повече наближавах сградата на Института по патология, толкова по-неспокоен ставах, защото, уви, да се появя както подобава беше подвиг, надвишаващ силите ми. Когато влязох в лабораторията и видях, че целият състав е вече налице, почувствах как пребледнявам.

Всички ме наблюдаваха. Отидох до чина си, отворих всички чекмеджета и започнах да вадя оттам книгите и книжата си. Тогава професор Ъшер се приближи към мен.

— Приготвяте се за работа ли, Шенън? — Държането му беше рязко, като че моето подчинение се разбираше от само себе си. — Когато привършите, бих желал да поговоря с вас за плана на работата ни.

Поех си бързо и дълбоко дъх, за да заговоря със спокоен глас.

— Не мога да се заема с тази работа. И още тази сутрин напускам института.

Пълно мълчание. Направил бях явна сензация, но не почувствах задоволство от това. Усетих, че очите ме засмъдяха. Ъшер се мръщеше предизвикателно. Разбрах, че не е очаквал такъв изход.

— Схващате ли какво значи да се откажете така внезапно от асистентството?

— Обмислил съм всичко.

— Професорската колегия ще постави несъмнено лоша бележка срещу името ви. И никога не ще ви се удаде нов случай.