Чарлс Буковски - Тежко без музика

В библиотеките четях литературни списания (освен разните други неща) и не преставах да се изумявам от това, което хората определят като превъзходно писане. Преобладаваха страниците с повърхностен блясък и тягостно съдържание под повърхността. Нямаше дързост, нямаше светлина, нямаше възторг. Четях класиците, произведенията на големите имена от миналото и на мен поне ми се струваше, че авторите от миналите векове – с редки изключения – са пълни с лъжа, перчене, фукане и измама.

Не знаех накъде точно отивам и все пак знаех. Все повече ме обсебваше желанието да намеря собствен път. Хвърлих се в обятията на своя личен бог: ПРОСТОТАТА. Колкото по-стегнато и кратко пише човек, толкова по-малка е опасността да сбърка или да излъже. Една от проявите на гения е да изрази дълбоки неща по простичък начин. Думите бяха куршуми, думите бяха лъчи, думите проникваха през гибел и обреченост. Играех с думите. Опитвах се да пиша абзаци, които звучат еднакво, независимо как ги четеш. Играех. Времето за игра е важно.

Продължих да играя в продължение на десетилетия. Текстовете ми бяха широко неприети. Редакторите сигурно са ме мислили за луд, особено когато са получавали онези дълги ръкописи, писани на ръка с печатни букви. Спомням си как един от тях ми написа в отговор: "КАКВО, ПО ДЯВОЛИТЕ, Е ТОВА?". И може да е бил прав.

Пък и аз си бях по своему луд. Често се случваше да спусна щорите и да остана в леглото в продължение на цяла една седмица. Веднъж чух от стаята "Хелън, нали знаеш мъжа от трета стая? В боклука му има само винени бутилки. Постоянно седи на тъмно и слуша музика. Май ще трябва да го разкарам".

Неща като жени, коли и пр. – а по-късно телевизори – бяха за мен спорадични, второстепенни неща. От време на време имаше жени, не бяха красавици.

"Не познавам друг мъж без телевизор."

"Хайде, скъпа, не дрънкай. Покажи малко бедро!"

Накрая, след десетилетия тесни квартири, паркови пейки, долнопробни занятия, долнопробни жени, някои от произведенията ми започнаха да намират отклик, най-вече в малките периодики и в порнографски списания. Порнографските списания бяха за мен чудесна сцена за изява: в тях човек можеше да говори каквото си иска, и колкото по-прямо, толкова по-добре. Най-сетне простота и свобода, между лъскавите снимки на вагини.

По-късно започнаха да ме приемат още повече – дори в някои от по-авторитетните издания. Даже издаваха някои от книгите ми. Но, мисля си, останах верен на своя стил и своя метод. Харесваше ми да пускам в изреченията си ръбати фрази, неприличен смях, оригинални пръдни. Продължавам да обиждам хората, но не го правя, за да ги обиждам. Това би било твърде лесно.

Тъща ми, която е само с десет години по-възрастна от мен, ни беше на гости миналата година. Една вечер се върнах от хиподрума и я заварих да чете една от книгите ми.

–Аз ѝ я дадох – каза жена ми.

– Но защо? – учудих се.

Тъща ми обича да играе скрабъл и да решава кръстословици, а а любимото ѝ телевизионно предаване е " Убийство по сценарий".

Мина известно време.

Откарахме я до летището.

Мина още седмица.

Попитах жена ми:

– Какво каза майка ти за книгата?

Жена ми е добър актьор. Преправи гласа си и изрече със съскащо възмущение:

– Защо трябва да използва такъв език?

Най-вероятно е имала предвид диалога, но съм сигурен, че се е разстроила и от самите изречения: сурови, груби, неравни. Ужасни. Нешекспирови.

Бях се трудил съвестно в усойните пещери, за да го постигна. Фактът, че за нея бяха отвратителни, за мен бе реабилитация. Ако беше харесала творбата ми, щях да се уплаша, възприемайки нейното одобрение като знак, че съм клекнал и съм се присъединил към занаятчиите.

Бях изкарал дълъг, шибан чираклък.

Исках да оцелея през капаните, да умра зад пишещата машина с бутилка вино отляво и радиото, предаващо примерно Моцарт, отдясно.

сканиране и обработки:buba – 2016 год .

Чарлс Буковски

ТЕЖКО БЕЗ МУЗИКА

© Подбор и превод: Вергил Немчев

© Редактор: Калоян Игнатовски

© Художник на корицата: Виктор Паунов

© Коректор: Станка Митрополитска

© Предпечат: Калина Павлова

ISBN 978-954-733-768-8

Печат ИНВЕСТПРЕС АД

ИК "Прозорец" ЕООД тел. 029830485,

тел./факс 029830486 – 2013 год.

Charles Bukowski

PORTIONS FROM A WINE-STAINED NOTEBOOK

CITY LIGHTS: SAN FRANCISCO

©City Lights Books, 2008

Дейвид Калон е литературен изследовател, преподавал в редица големи европейски и американски университети, автор на книги за Уилям Сароян, Георги Гурджиев, Хенри Милър.