Чарлс Буковски - Тежко без музика

Едва сега, четиринайсет години след последните думи на Чарлс Буковски (1920-1994), стана възможно да обхванем напълно неговото многообразно творчество. Известен най-вече като поет, той пише и в различни прозаични жанрове: разкази, есета, предговори към книги, критически отзиви, известната рубрика "Записки на стария мръсник", поредица от манифести за стила и естетиката си. Той е и превъзходен автор на писма (събрани в пет тома), както и на шест романа. Поради творческата плодовитост на Буковски литературните среди не успяват да следват темпото му и все още няма съставена изчерпателна библиография. Настоящият том показва богатството и разноликостта на неговото творчество и включва несъбрани, както и неиздавани досега разкази и есета.

Най-ранните разкази на Буковски – "Последствията от един подробен отказ" (1944) и "На 20 танка от Каселдаун" (1946), показват противоположните, но допълващи се стилове, които ще бележат цялата му кариера. "Последствията" е портрет на идеалистичния млад писател като аутсайдер и клоун, докато в "20 танка" Буковски, мрачен и обзет от тежки мисли, крачи през пустош и самота и драска записки от подземието в традицията на своите учители Ницше и Достоевски. Ала неговият оригинален стил ще се роди от неподражаемото съчетание на екзистенциална суровост и енергичен комизъм. Също като своя нихилистичен, отдаден на размисли герой, Буковски е една чувствителна и ранима талантлива личност, хвърлена в задушаващо тясна стая, но и въоръжена с ироничен хумор.

Буковски прави своя литературен дебют на 24-годишна възраст с разказа "Последствията от един подробен отказ", публикуван в престижното литературно списание "Стори", където редактори са Уит Бърнет и Марта Фоули, а две години по-късно в авангардното "Портфолио" на Карес Кросби излиза "20 танка", заедно с текстове от Жьоне, Федерико Гарсия Лорка, Хенри Милър и Жан-Пол Сартър. Противно на ширещия се мит, по онова време Буковски пише не само проза, но и стихове. Така от самото начало неговият литературен подход е да снове между поезия, разкази и есета, като по този начин изгражда своята двойна идентичност на поет и прозаик. Тази двойна природа може да се проследи в един текст, писан през 1959 и публикуван през 1961 – "Из един накапан с вино бележник", където виждаме Буковски да съчинява в един хибриден жанр, излизащ от рамките на прозата, поезията, поетичната проза или прозаичната поезия. Стилът на Буковски е най-вече експериментален и както на едно място заявява самият той, "на света няма достатъчно читатели, че да проумеят напълно напредничавия писател".

Понесъл несгодите на едно нещастно детство, белязано от телесни наказания, Буковски превръща "човешкото същество, пълно с кръв", в централна фигура на творбите си и не може да си обясни защо официалната, деликатна, утвърдена литература толкова често остава безмълвна за онези, които страдат най-тежко: слабите, бедните, лудите, безработните, бездомните, пияниците, неудачниците, насилваните деца, работническата класа. Неговият поетичен свят, също като света на Самюъл Бекет, е светът на ограбените, на "бедните, умиращи горди", а себе си определя като "поет извън закона"; не съществува сигурност в живот, воден in extremis, на ръба на лудостта и смъртта. Най-дълбокият гняв на Буковски е запазен за елитните "колежанчета", които изменят на поезията със своята безопасна, старателна, хитроумна, академична игра на думи, лишени от вдъхновение, които се опитват да опитомят варварската Муза: разрушителните, първични, архаични, неукротими, неоформени сили на творческото несъзнателно. Писането на Буковски цели разкриването на собствената му кървава стигма, на себедраматизирането му (често хумористично) като жертвено същество, с един прост, прям, сурово изкован език, чист от претенция и поза. Както пише в своя непубликуван предговор към "7 по стил" от Уонтлинг, "Стилът означава никакъв щит. Стилът означава никакъв параван. Стилът означава съвършена естественост. Стилът означава един човек сам-самин сред милиарди хора".

В своите манифести Буковски изследва връзката между изкуството и стремежа към неподправен живот.