Чарлс Буковски: Тежко без музика

Всъщност неспособността на американската литературна критика да оцени адекватно писателя Буковски се дължи отчасти на неведението ѝ относно неговите по същество европейски културни възприятия. Това обяснява и успеха на книгите му в Германия и Франция, където и интелектуалците, и "обикновените читатели" веднага усещат неговата оригиналност и мястото му в европейската философска традиция. "Меланхоличната порочност, непрактичните съзерцания и потиснатите желания на един източноевропеец" – качествата, които хумористично изрежда в разказа "Последствията от един подробен отказ" – отговарят на важни аспекти от неговия собствен характер.

Провокативните текстове на Буковски, както и проявите му в защита на свободата на словото в крайна сметка предизвикват интереса на ФБР, което допринася за това той да напусне своята работа в пощенската служба. Ако обаче от ФБР си бяха направили труда да прочетат някои дълбоки есета на Буковски като "Трябва ли да подпалим задника на чичо Сам?", щяха да установят, че Буковски е далеч от мисълта, че Ерата на Водолея вече е настъпила. Пишейки малко след подпалването на "Банк ъв Америка" от група студенти и процеса срещу "Чикагската седморка", Буковски заявява, че "романтичните лозунги не вършат работа". След проникновен обзор на левичарските писатели от трийсетте – Дос Пасос, Кьостлер и Стайнбек и техните идеологически завои – Буковски обяснява на бунтуващите се студенти: "Насочете мисълта си не към това как да свалите едно правителство, а към това как да изградите по-добро правителство. Не падайте в капана отново". И дава на революционните хипита един съвет, който би накарал Ганди и Торо да кимнат в съгласие: "Всичко, което притежавате, трябва да се побира в един куфар; тогава съзнанието ви ще е свободно". Буковски симпатизира на идеите на калифорнийската контракултура, но той е по същество аполитичен и анархист и като мнозина хора на изкуството е по-скоро мечтател, отколкото човек на действието. Поетите, както казва Шели, може да са "непризнатите законодатели на света", но потопят ли пръстите на краката си в горещата вода на политиката, често се опарват, както отбелязва и Буковски в есето си за Езра Паунд "Поглед назад към един от големите".

Лос Анджелис е територията за наблюдение на Буковски и в един от репортажите си той описва посещение на концерт на "Ролинг Стоунс" в зала "Форум". В "Джангър" той се поставя в центъра на събитията едновременно като участник и като наблюдател, размивайки границите между фантазия и факт по начин, сходен със стила на Норман Мейлър и Хънтър С. Томпсън и тяхната "нова журналистика".

Последният разказ, "Другият", е напрегнато структурирана история за двойници, в която се долавят някои от темите на бъдещия роман "Криминале"; една криминална загадка, в която Другият/Смъртта/Себичността се превръщат в най-интимен близнак и враг.

В "Основно обучение" – неговото прощално есе за езика – Буковски заявява: "Хвърлих се в обятията на своя личен бог: ПРОСТОТАТА. Колкото по-стегнато и кратко пише човек, толкова по-малка е опасността да сбърка или да излъже. Една от проявите на гения е да изрази дълбоки неща по простичък начин. Думите бяха куршуми, думите бяха лъчи, думите проникваха през гибел и обреченост". В моя край е моето начало и дългото литературно пътуване на Чарлс Буковски описва съвършен кръг, докато той за последен път извиква магическите огньове на творчеството: пишещата машина, бутилката вино и Моцарт по радиото.

Крачех навън и го прехвърлях в главата си. Беше най-дългият, който бях получавал. Обикновено гласяха: "Съжаляваме, но творбата ви не отговаря на изискванията ни" или "Съжаляваме, но текстът ви не е подходящ". А най-често получавах стандартен печатен отказ.

Но толкова подробен не бях получавал. Беше за разказа ми "Моите приключения в половинстотин квартири". Застанах под една улична лампа, извадих писмото от джоба си и го прочетох отново:

Уважаеми г-н Буковски,

Това, което ни предлагате, е съчетание от много добра проза и проза, изобилстваща от проститутки, повръщане при сутрешен махмурлук, мизантропия, възхвала на самоубийството и пр., че всъщност текстът Ви едва ли е подходящ за каквото и да е периодично издание. Творбата Ви представлява нещо като сага на една своеобразна личност и в това отношение сте се справили много добре. Може би ще Ви публикуваме някога, но не знам точно кога. Това зависи изцяло от самия Вас.