Тери Пратчет: Музика на душата

Това е разказ за паметта. А поне това можем да си спомним, че…

… Смърт от Света на Диска, поради причини, които само той си знаеше, веднъж спаси едно момиченце и го отведе в дома си между измеренията. Остави го да порасне, докато стана на шестнайсет години, тъй като вярваше, че с по-големите деца е по-лесно да се справиш, отколкото с по-малките, а това показва, че може и да си безсмъртна антропоморфна персонификация и пак да си ужасно заблуден…

… по-късно той си нае чирак на име Мортимър или за по-кратко — Морт. Между Морт и Изабел възникна моментална омраза, а всеки знае до какво води това с времето. Като заместник на Мрачния Жътвар, Морт беше впечатляващ провал, а това причини проблеми, довели до разтърсването на Реалността и до битка между него и Смърт, която Морт изгуби…

… и поради причини, които само той си знаеше, Смърт пощади живота му и го отпрати заедно с Изабел обратно в света.

Никой не знае защо Смърт започна да се интересува от човешките същества, с които от толкова време си имаше работа. Може би просто от любопитство. Дори и най-кадърният ловец на плъхове рано или късно ще се заинтересува от плъховете. Може да наблюдаваш как живеят и умират плъховете, както и да отбелязваш всяка една подробност от тяхното съществуване, макар че може и никога да не разбереш в действителност какво е да тичаш из лабиринта.

Но ако с вярно, че актът на наблюдаване променя нещото, което е наблюдавано 1 1 Поради квантовете. , то още по-вярно е, че той променя наблюдаващия.

Морт и Изабел се ожениха.

Роди им се дете.

Това е също така и разказ за секс, наркотици и за Рок-Музика С Камъни В Нея.

Е…

… поне едното от трите не е зле.

Всъщност, то е само трийсет и три процента, но би могло и по-зле да е.

Къде да спрем?

Тъмна, бурна нощ. Една карета, останала без коне, която натрошава паянтовата безполезна ограда и пада, премятайки се, в урвата. Дори не закача някой стърчащ зъбер, а направо се удря в пресъхналото речно корито някъде далече долу и се разбива на парчета.

Госпожица Батс нервно прелисти страниците на съчинението.

Това беше на шестгодишното момиченце:

Какво Правихме По Време На Ваканцията: Това, Което правих По време на ваканцията, бех при дедо и той си има голем Бел кон и градина дето сичко е Черно. Ядехме Яйце и картофки.

После маслото от фенерите на каретата пламва и тогава следва втора експлозия, от която се изтърколва — тъй като дори и в трагедията съществуват определени шаблони, — едно горящо колело.

И още един лист хартия, рисунка, направена на седемгодишна възраст. Цялата в черно. Госпожица Батс изсумтя. Не че момичето е имало само черен молив. Факт беше, че Куирмския колеж за млади госпожици имаше доста скъпи моливи във всички цветове.

И тогава, след като и последният въглен изцвърчава и се пуква, остава тишината.

И наблюдаващият.

Който се обръща и казва на някого в тъмнината:

— ДА. МОЖЕХ ДА НАПРАВЯ НЕЩО.

И отминава нататък.

Госпожица Батс отново прелисти страницата. Съзнаваше колко е разсеяна и нервна — чувство, споделяно от всеки, който си имаше доста работа с момичето. Хартията обикновено я караше да се чувства по-добре. По можеше да й се има доверие.

После беше дошъл проблемът с… със злополуката.

Госпожица Батс и преди беше съобщавала такива новини. Това беше опасност, която възниква от време на време, щом ръководиш толкова голям пансион. Родителите на много от момичетата често пъти се намираха в чужбина, поради една или друга работа, и понякога това беше точно такава работа, при която шансовете за богато възнаграждение вървят ръка за ръка с рисковете да срещнеш несимпатични хора.

Госпожица Батс знаеше как да се оправя в такива случаи. Беше болезнено, но нещата следваха своя ход. Посрещаха го с шок и сълзи, а след това, в крайна сметка, всичко свършваше. Хората си имаха начини да се справят с това. Съществуваше нещо като сценарий, вграден в човешкото съзнание. Животът продължаваше.

Но детето просто не беше мръднало от мястото си. Не друго, а именно вежливостта му й изкара акъла. Госпожица Батс не беше лоша жена, макар че цял живот се спичаше върху пещта на образованието, но беше съзнателна и много държеше на благоприличието, и си мислеше, че знае как трябва да протече едно такова нещо, затова леко се подразни, че то не става.

— Ъ-ъ… ако искаш да останеш сама, да си поплачеш… — бе подсказала в желанието си да побутне нещата в правилната посока.