Тери Пратчет - Музика на душата

Както и да е, това беше случката с нощната посетителка. След известно време Сюзън реши, че сигурно си я е въобразила. Това беше единственото логично обяснение. А в тях Сюзън си я биваше.

Казват, че всеки търси нещо.

Имп търсеше място, където да отиде.

Селската каруца, която го докара през последната отсечка от пътя, сега се отдалечаваше с трясък през полето.

Погледна към пътепоказателя. Едното рамо сочеше към Куирм, другото към Анкх-Морпорк. Знаеше точно толкова, колкото е необходимо да се знае — Анкх-Морпорк е голям град, но построен върху глинеста почва и следователно не представляваше интерес за друидите от семейството му. Имаше три Анкх-Морпоркски долара и малко дребни пари. Май не беше много за Анкх-Морпорк.

За Куирм не знаеше нищо, освен че се намира на брега. Пътят, който водеше към Куирм, не изглеждаше много използван, докато този към Анкх-Морпорк беше здраво отъпкан.

Би било разумно да иде в Куирм, за да усети тръпката на градския живот. Би било разумно да понаучи как градските хора мислят, преди да се отправи към Анкх-Морпорк, за който казваха, че е най-големият град на света. Би било разумно да се хване на някаква работа в Куирм и да понатрупа малко пара. Би било разумно да се научи да ходи, преди да тръгне да бяга.

Здравият разум казваше всичко това на Имп, така че той решително се отправи към Анкх-Морпорк.

Що се отнася до външния вид, Сюзън винаги навеждаше хората на мисли за глухарче, което тъкмо се кани да ти каже колко е часът. Колежът обличаше възпитаничките си в свободни морскосини вълнени роби, които ги покриваха от врата досами глезена — практични, здравословни и хубави като талпи. Талията им се намираше някъде около нивото на коляното. Сюзън започваше да изпълва нейната в съответствие с древните правила, за които колебливо и не много често намекваше по Биология и Хигиена госпожица Делкрос. Момичетата приключваха нейния предмет с неясното чувство, че се предполага да се омъжат за заек. (Сюзън бе излязла от класната стая с усещането, че картоненият скелет на куката в ъгъла прилича на някой, когото познава…)

Но именно косата й караше хората да спират и да се обръщат след нея. Беше чисто бяла, с изключение на един черен кичур. Училищните разпоредби изискваха да е на две плитки, но тя притежаваше неестествената склонност да се разплита и да се развява в предпочитаната от нея самата форма, като змиите на Медуза. 2 2 Един рядко задаван въпрос е къде точно е имала змии Медуза? Окосмяването под мишниците се превръща в още по-смущаващ проблем, когато непрестанно отхапва капачката на дезодоранта.

После идваше и белегът й по рождение, а той беше точно такъв. Личеше си само ако се изчервеше, когато на бузата й се появяваха три бледи линии, и изглеждаше така, сякаш току-що са я шляпнали. В случаите, когато беше ядосана — а тя доста често се ядосваше, на абсолютната глупост на света — те блестяха.

На теория точно по това време имаха Литература. Сюзън мразеше Литературата. Далеч повече й харесваше да прочете някоя хубава книга. Междувременно тя беше отворила „Логика И Парадокси“ от Уълд на чина си и я четеше, подпряла брадичка с ръце.

Даваше наполовина ухо към това, което правеше останалата част от класа.

Беше стихотворение за нарциси.

Очевидно поетът много ги е харесвал.

Сюзън приемаше това със стоицизъм. Живееха в свободна страна. Хората можеха да обичат нарциси, щом така им харесва. Но на тях просто не биваше, според съвсем определеното й и категорично мнение, да им се позволява да хабят повече от една страница, за да го кажат.

Тя се зае отново с образованието си. Според нея училището непрекъснато се опитваше да й се пречка в това.

Около нея неумело разчленяваха виденията на поета с груби сечива.

Кухнята беше построена в същия грандомански стил, както останалата част от къщата. Цяла армия готвачи би могла да се изгуби в нея. Стените в дъното се губеха в сенките, а кюнецът, поддържан тук-таме от обвити в сажди вериги и парчета мазно въже, изчезваше в мрака някъде на четвърт миля над пода. Поне не дразнеше окото на посетителя.

Албърт прекарваше времето си в едно малко, покрито с плочки кьоше, достатъчно голямо, за да побере бюфета, масата и печката. И един стол-люлка.

— Ако някой човек попита: „За какво е всичко това, съвсем сериозно, когато стигнеш до същината?“, той не върви на добре — каза той, докато си свиваше цигара. — Но не знам какво означава това, когато той го казва. Пак някоя от неговите прищевки.